Реймънд Фийст - Кралският корсар

Джером махна на пажа да изпълни заповедта, а Хари се обърна към Николас и попита:

— Търговци на роби?

— Това е дълга история — каза Николас. — Преди девет години братята ми бяха пратеници в Кеш. Боррик беше пленен от разбойници, които не знаели, че е принц. Избягал, добрал се до двора на императрицата и спасил живота й. Тези двама мъже са му помагали.

След малко пажът въведе двама мъже, дрипави и прашни от дългия път. По-високият, ако можеше да се съди по облеклото му, беше войник: старата охлузена кожена ризница и очуканият шлем, тежкият меч на гърба му и двете дълги ками на колана му го доказваха съвсем ясно. Спътникът му беше мършав и кривокрак, с удивително дружелюбна усмивка и детински весела физиономия, въпреки че трудно можеше да се нарече симпатичен.

Двамата дойдоха до масата и се поклониха: войникът малко вдървено и смутено, а по-ниският — разсеяно и доста небрежно.

Арута стана и каза:

— Добре дошли.

Накор продължи да оглежда с любопитство всичко из стаята, унесен в мисли, затова след дълга пауза Гуда каза:

— Извинете за безпокойството, ваше височество, но той… — посочи с палец дребния си спътник — той настоя.

— Няма нищо — отвърна Арута.

Накор най-сетне благоволи да обърне внимание на Арута, огледа го с интерес и накрая каза:

— Синът ти Боррик не прилича на теб.

Очите на Арута се разшириха от удивление при тази липса на каквито и да било почетни обръщения. Исаланецът изгледа принцесата, ухили се пак и кривите му зъби блеснаха, придавайки му още по-комичен вид.

— А, ти си майка му. Приличате си. Много сте хубава, принцесо.

Анита се засмя, погледна съпруга си и отговори:

— Благодаря ви, господине.

Странникът махна пренебрежително с ръка.

— Викайте ми Накор. Някога бях Накор Синия ездач, но конят ми умря. — Огледа всички в стаята, погледът му се спря върху Николас и усмивката му изчезна. Огледа го продължително, след което се ухили отново. — Тоя обаче прилича на теб!

Арута беше изгубил ума и дума от неочакваното му фамилиарничене, но накрая успя да каже:

— Мога ли да попитам все пак какво ви води насам? Добре сте дошли, разбира се, защото извършихте голяма услуга на сина ми и на Кралството, но… все пак минаха девет години.

— Тъкмо се канех да ви обясня, ваше височество, че от месец пътувам с този луд и единственото, което успях да измъкна от устата му, е, че трябвало непременно да дойдем тук да се видим с вас, след което да тръгнем на друго пътешествие — каза Гуда. Накор отново се унесе, видимо очарован от блясъка на свещниците и светлинките, играещи по стъклото на големия прозорец зад стола на принца. Гуда издържа още минута неловка тишина и въздъхна. — Извинявайте, ваше височество. Напразно ви притеснихме.

Арута забеляза неудобството на стария боец и каза:

— О, не, вие извинете. — Огледа дрипавото им облекло и добави: — Бъдете добри дошли. Трябва да отдъхнете. Ще поръчам да ви приготвят стаи, да се окъпете и да поспите добре тази нощ. Ще поръчам да ви донесат и нови дрехи. А утре сутринта може би ще поговорим и за това, за което сте дошли от толкова далече.

Гуда отдаде неловко чест по войнишки, без да е сигурен дали жестът му е уместен, а Арута попита:

— Не сте се хранили, нали? — Гуда погледна лакомо отрупаната с ядене маса и Арута продължи: — Я седнете с нас, ей там. — И махна към двата празни стола до рицар-маршал Уилям.

При споменаването за храна Накор се събуди от унеса си и най-безцеремонно забърза към посочения му стол. Едва изчака слугите да му поднесат блюдата и чашата с вино и започна да се тъпче като умиращ от глад.

Гуда се постара да спази благоприличие, доколкото му беше по силите, но си личеше, че се чувства неловко в присъствието на толкова благородни особи. Амос каза нещо на някакъв непознат за повечето хора на масата език и исаланецът се разсмя, след което отвърна на езика на Кралството:

— Ужасен акцент имаш. Но шегата е добра.

Амос също се засмя.

— Мислех, че говоря добре исалански. — Сви рамене. — Какво да се прави, не съм бил в Шинг Лаи от трийсет години. Забравил съм го. — И отново насочи вниманието си към майката на принцесата на Крондор.

Арута потъна в мрачен размисъл. Нещо в появата на тези двама странници, войника и смешния тип, за които синовете му му бяха разправяли, изведнъж събуди в него смътно чувство на тревога, като че ли в стаята бе лъхнал хладен вятър. Предчувствие ли беше това? Опита се да го изтласка от ума си, но не можа. Махна вяло на слугите да приберат блюдото му. Беше изгубил всякакъв апетит.