Джон Лескроарт - Тринадесетият съдебен заседател

Харди примижа, премести се леко встрани.

— Получих папката преди около час.

— Да. С Арт поговорихме след това и решихме, че ще е по-добре да играем с открити карти от самото начало. Както казах, не искаме да има никакви изненади.

— Какви изненади?

Лицето на прокурора стана сериозно.

— Още не си видял обвинителния акт. Ще предявим на госпожа Уит и трето убийство.

— Какво трето убийство?

— Предполага се, че първият й съпруг е умрял от свръхдоза наркотици преди девет години. Знаеше ли това? Не ми е ясно как журналистите все още не са напипали този факт, но сигурно скоро ще го направят.

Харди стоеше неподвижен като стълб. Зачуди се дали някогашния му приятел Арт Драйсдейл нарочно му е дал само половината от фактите — не че в това имаше някаква юридическа изгода, но Арт беше известен с това, че обичаше да създава проблеми на адвокатите от защитата, само за да ги изважда от равновесие. Това бе добра поука за Харди — той наистина беше от другата страна.

— Във всеки случай — продължи Пауъл, — инспектор Теръл, който я арестува, настоя за ексхумация и го уреди чрез Страут. — Това, спомни си Харди, беше Джон Страут, съдебният лекар. — Оказва се, че госпожа Уит е спечелила нещичко и от онази смърт. Седемдесет и пет хиляди долара, а по онова време това бяха доста пари. Теръл откри, че госпожа Уит е ходела с един зъболекар, когато Нед… това е съпруг номер едно… е хвърлил топа. Да ходи със зъболекар, докато все още е била омъжена!? Колко грозно! Но, както и да е. Когато Нед е умрял, се е сметнало, че е станало заради свръхдоза… Направили са тест А, намерили са кокаин и алкохол и са написали заключението.

Харди знаеше, че в такива случаи съдебните лекари правят три проби. Третата включваше проверки на много повече вещества — барбитурати, амфетамини и така нататък, но освен това беше и много по-скъпа от първата, която бе за летливи вещества — най-вече алкохоли, така че рядко се стигаше до нея, ако още в началото се установи видима причина за настъпването на смъртта.

Харди знаеше всичко това, но все пак трябваше да попита:

— И не е проверил за нищо друго?

— Защо да проверява? Намерили са каквото са търсели, свръхдоза кокаин и алкохол… знаеш как е. Нед е бил добре натъпкан и с двете, така че въпросът е бил приключен. Само че познай какво стана сега.

— Не мога. — Харди се чувстваше вдървен.

— Атропин.

— Какво?

— Атропин.

— Какво „атропин“?

— Умрял е от атропин. Ексхумирахме го по настояване на Теръл и открихме атропин.

— Значи е умрял от свръхдоза атропин.

Пауъл поклати глава.

— Човек не умира ей така от свръхдоза атропин. Това не е наркотик. Не можеш да се надрусаш с него. А Нед е бил натъпкан до козирката.

— Това все още не означава убийство.

— Мисля, че ако се свърже с последните две, означава.

— Тя не е виновна и за тях. Не забравяй, че все още не е осъдена.

Пауъл го удостои с един уморен от света поглед, с който сякаш искаше да каже: „Е добре, така говори адвокатът за своя клиент, но все едно, като професионалисти и двамата много добре знаем каква е истината.“

— Твоята госпожа Уит е черна вдовица, Харди — каза той гласно. — За всичко това ще я обвиним в убийство първа степен. Смъртна присъда. Положението е сериозно.

— Не. Не…

Лицето не Дженифър бе съвсем пребледняло. Главата й увисна надолу, но след миг тя се овладя, стана, отиде до стъклената преграда и се загледа в стаята на надзирателките.

— Нед се самоуби… може би без да иска… Но Лари и Мат уби някой друг. Кълна се пред Бога… Не бих могла да убия собствения си син!

Харди обърна внимание, че не казва същото за съпруга си. Седеше с отпуснати рамене, сключил пръсти на масата пред себе си.

— Разкажете ми за Антъни Алварес — подкани я той.

Тя приглади два пъти косата си с пръсти, все още с лице към стъклото.

— Не познавам никакъв Антъни Алварес.

Харди запази спокойствие.

— В полицейския доклад пише, че това е съседът ви от отсрещната страна на улицата.

Тя се обърна.

— Господин Алварес? О… този Антъни Алварес. Дори не знаех малкото му име. Е, и? Какво общо има той?

— Общото е това, че той е една от сериозните причини да сте тук. — Разказа й показанията му накратко. Докато слушаше, тя се върна до масата и седна странично от Харди.

— Но аз не направих това. Никога не започвам да тичам, преди да мина ходом няколко пресечки, за да загрея. Не е възможно да съм затворила портата и веднага да съм хукнала. Не само не е възможно… Не го направих!