Лора Роуланд - Суиши

Някъде далеч се разнесе звън на храмова камбана. Качулатите подминаха разпиляния багаж. Половината от тях поеха бързо нататък по пътя и навлязоха в гората на лов за бегълци. Другите заобиколиха паланкините и застанаха до вратите, които гледаха към скалата, извисяваща се на десетина крачки от тях. Стомахът на Рейко се сви. Тя си даде сметка, че страховете й се превръщат в реалност.

— Ще избият всички ни! — възкликна тя ужасено, без да може да повярва, че това е възможно.

По протежение на колоната паланкини се разнесе шум от отваряне на врати. Рейко чу писъците на останалите жени. Господарката Кейшо захленчи. Невероятната жестокост на нападателите отврати Рейко. Когато видя как един от качулатите се отправи към нейния паланкин, яростта взе връх над ужаса й. Дива воля за оцеляване наля сили в ръцете й, които стискаха дръжката на дългия тънък кинжал. Щом мъжът отвори вратата, Рейко се хвърли напред и заби острието между краката му, точно под бронираната туника.

Острието потъна в меката незащитена плът и се показа отново, цялото окървавено. Мъжът извика и се преви на две. Кейшо изкрещя. Рейко се приведе напред и блъсна мъжа. Той падна до скалата и се загърчи в агония. Стиснала кинжала си, Рейко изскочи от паланкина и дръпна Кейшо зад себе си. Двете се запрепъваха по пътя. Сърцето на Рейко биеше до пръсване, заредено с енергията, избликваща в критичен момент. Твърдо решена да спаси приятелките си, тя отправи поглед нататък към колоната от паланкини.

Нападателите издърпваха навън слугини и придворни дами, които се дърпаха с писъци, и ги влачеха през пътя към гората. Близо до втория паланкин с безизразно от паника лице госпожа Янагисава се съпротивяваше яростно на опитите на един мъж да извие ръцете й зад гърба, като се мяташе диво и хриптеше. Рейко се втурна към тях. Тътрейки се, господарката Кейшо я последва със стенания, вкопчена в полите й. Рейко замахна силно и проряза бедрата на мъжа точно там, където незащитена плът делеше туниката от гамашите му. Мъжът извика изумен, пусна госпожа Янагисава и рухна, стенейки; от срязаните му артерии бликна кръв. Освободена, госпожа Янагисава отстъпи назад, олюлявайки се.

При четвъртия паланкин двама мъже се бяха навели при вратата и се опитваха да издърпат Мидори. Пронизителните й писъци прорязваха въздуха. От другата страна на пътя нападателите строяваха в редица слугини и придворни дами. Един от тях размаха заплашително кинжал, отиде до началото на реда и едно по едно взе да прерязва гърлата на ужасените жени. Смразяващо хъхрене и гъргорене съпровождаха избълваната алена кръв. Жените плачеха, пищяха и молеха за милост.

Отвратена и втрещена, Рейко обърна гръб на ужасяващата гледка. Опиташе ли се да спаси онези жени, това би означавало да пожертва собствения си животи да остави Мидори, Кейшо и госпожа Янагисава да се оправят сами.

— Вземете господарката Кейшо и бягайте! — нареди тя на госпожа Янагисава.

Но жената на дворцовия управител остана неподвижна. Бе втренчила поглед между паланкините в жените, гърчещи се в локви от собствената им кръв, в техните стенещи и пищящи истерично спътнички. Мъжът продължаваше да се движи нататък по редицата, а острието му сееше смърт под погледите на другарите му. Госпожа Янагисава се олюля; очите й се обърнаха с бялото нагоре. Рейко я сграбчи и я зашлеви през лицето.

— Сега не бива да припадате. Тръгвайте, преди да са забелязали, че все още сте на свобода!

Нападателите бяха хванали Мидори за краката. Тя блъскаше и риташе, докато двамата се мъчеха да я измъкнат от паланкина. Мъжът, който бе по-близо до Рейко, имаше цепка на туниката си под мишницата, където нечий меч бе срязал платнените възли, свързващи покритите с кожа метални плочки. Рейко мушна кинжала си в процепа. Острието прониза кожата. Мъжът изрева. Тя издърпа обратно кинжала си, а той пусна Мидори и се строполи безжизнен на земята. Другият се обърна към Рейко. Очите му святкаха с гневно през дупките на качулката. Тя замахна повторно и преряза гърлото му. Той се строполи в прахта и издъхна. Мидори падна на пътя.

— Рейко сан — възкликна тя.

Рейко скри кинжала в ножницата, завързана над лакътя й. Приведе се над мъжа, когото току-що бе убила, и измъкна меча му.

— Хайде, трябва да побързаме — подкани тя Мидори.

Стисна откраднатия меч и двете побягнаха по пътя покрай флага на Токугава, който се валяше сред посечените тела. Но Мидори бе твърде наедряла и не можеше да се движи достатъчно бързо. Рейко чу зад гърба си викове и тежки стъпки. Хвърли поглед назад и видя петима нападатели, които ги преследваха.