Лора Роуланд - Суиши

— Хайде, елате!

Когато излязоха от паланкина, Рейко видя Мидори, госпожа Янагисава и останалите жени, които също напускаха паланкините си. В този миг откъм гората се разнесоха писъци. Хората, които бяха потърсили укритие сред дърветата, се появиха отново, панически бягайки, а лицата им бяха застинали в ужас. Тъмният лес бе избълвал срещу тях орда страховити мъже, въоръжени с мечове и облечени в бронирани туники с ръкави от метална мрежа и с метални шлемове. Черни качулки с дупки за очите покриваха лицата им. Нападателите преследваха слугите, посичаха носачите и те рухваха мъртви на пътя с кървави рани, зейнали върху голите им гърбове. При тази неописуема диващина Рейко онемея; за миг бе парализирана от шока.

— Разбойници! — изкрещя Кейшо.

Сковани от страх, останалите жени забъбриха тревожно.

— Дами, върнете се в паланкините!

Рейко натика майката на шогуна обратно, скочи след нея и затвори вратата. Отвън нападателите продължаваха да посичат слугите и да преследват бягащите.

— О, божества! — възкликна тихо Рейко, ужасена и отвратена. — Кой смее да напада официална процесия на Токугава?

Капитанът крещеше заповеди на войниците си. Неколцина останаха да охраняват паланкините, а пешаците и самураите на коне взеха трескаво да се организират в защита. Остриета пронизваха маскираните мъже; конете ги газеха. Но откъм гората прииждаха нови и нови попълнения, далеч повече от шейсетината войници, които в мирно време изглеждаха достатъчно добра защита. Сега всеки един от тях бе принуден да се сражава с няколко противници. Конници обикаляха в кръг, обградени от враговете си. Уплашените животни все повече отстъпваха, а остриетата описваха във въздуха свистящи дъги. Покосените нападатели рухваха, но другарите им посичаха войниците на седлата или ги събаряха на земята и там ги намушкваха. Воините пешаци се въртяха в отчаян танц, размахвайки оръжие. По телата им зейваха кървави рани от остриетата на противниците им, а раздраните им одежди се вееха, докато те самите издъхваха в агония.

Стрелбата откъм върха на скалата продължаваше. Стрелите застягаха втурналите се в бяг слуги. Една от тях прониза врата на галопиращ кон, който, облян в кръв, рухна на земята и смаза ездача си. Нападателите продължаваха да избиват ескорта. Гората и планината кънтяха от смразяващи викове и звън на остриета.

Рейко наблюдаваше кървавата сцена скована от ужас.

— Това не може да са обикновени разбойници — отбеляза тя. — Бият се твърде добре. А и не са се озовали тук случайно, чакайки да ограбят някой минаващ богаташ. Тази засада е организирана предварително, и то специално за нас!

Господарката Кейшо не отговори. Тя се бе втренчила със зяпнала уста в касапницата наоколо.

— Парите, които носим, може би си струват риска, на който излагат живота си, за да ни ограбят — отбеляза Рейко, — но защо убиват безпомощни, невъоръжени люде?

Тя се заслуша в риданията на останалите жени, потърсили убежище в паланкините си, и се разтревожи за бременната Мидори, която бе самичка и вероятно бе обзета от ужас. Рейко си спомни за желанието си да се случи нещо непредвидено, което да осуетеше това пътуване, и изпита горчива ирония и чувство за вина.

Пътят и тревата покрай гората бяха осеяни с трупове и оплискани с кръв. Нападателите бяха застигнали носачите и слугите и бяха покосили повечето от войниците. Пороят от стрели бе секнал. Сега няколкото оцелели от охраната, между които и двамата детективи на Сано, продължаваха да се сражават с многобройния вражески отряд. Биещите се притичваха покрай тях и остриетата им проблясваха в опасна близост до Рейко. Олюляващи се тела се блъскаха в паланкина, който се клатеше застрашително. Господарката Кейшо се вкопчи в Рейко и изплака. Рейко извади кинжала, който носеше скрит в ръкава си, готова да се отбранява.

Скоро броят на сражаващите намаля; сред последните жертви бяха и хората на Сано. После битката внезапно секна. Сред настъпилата зловеща тишина на пътя се събраха петдесетина мъже. Някои накуцваха, осеяни с кървави рани; гърдите им хриптяха от изтощение. Всички до един носеха качулки. Рейко видя как очите им проблясваха в дупките, и долови пресекливото им дишане през черния плат. Ужас скова сърцето й. Нападателите бяха победили войниците на Токугава!

— Какво ли се канят да правят? — попита Кейшо, заровила лице в рамото на Рейко.

— Ще оберат скъпоценностите ни и ще си тръгнат — прошепна Рейко, макар че някакво зловещо предчувствие дълбоко в нея й подсказваше друго.