Лора Роуланд - Суиши

— Щом негово превъзходителство иска да ни види по това време, проблемът сигурно наистина е неотложен.

Сано се облече и двамата с Хирата бързо се отправиха през виещите се, оградени с каменни стени проходи и охранителни постове на крепостта Едо към двореца на шогуна. Постройките му, наполовина изградени от дърво, с островърхи покриви тънеха в сън на лунната светлина. В официалната зала за аудиенция двамата завариха няколко мъже, които ги очакваха.

Покрай стените на дългото помещение, чийто под бе разделен на две нива, имаше стражи. На по-ниското ниво бе коленичил самурай, облечен в синя бронирана туника с отличителния знак на пътния патрул на Токугава. На горното ниво в два реда, коленичили един срещу друг, се бяха наредили членовете на съвета на старейшините — върховния управителен орган на Япония, съставен от петимата възрастни главни съветници на шогуна. Зад тях вдясно от шогуна, който се бе разположил на подиума, стояха дворцовият управител Янагисава и неговият любовник — полицейският началник Хошина. По лицата на всички бе изписана тревога; всички наблюдаваха безмълвно как Сано и Хирата се приближиха и коленичиха на горното ниво на пода отляво на шогуна. Те се поклониха на своя господар и на останалите присъстващи.

— С какво можем да ви бъдем полезни, ваше превъзходителство? — попита Сано.

От устните на Токугава Цунайоши се изтръгнаха нечленоразделни звуци. Финото му лице бе смъртнобледо, а крехкото му слабо тяло трепереше под бялата копринена нощна роба. Обикновено благият му поглед сега искреше трескаво и Сано си даде сметка, че върховният господар бе не само разстроен, но и гневен.

— Ти им кажи, Янагисава сан — промълви накрая шогунът.

Дворцовият управител кимна. В бежово лятно кимоно, изискан и красив както винаги, той отправи загадъчен поглед към Сано и Хирата.

— Това е лейтенант Ибе — Янагисава посочи стража от пътния патрул, — който току-що ни донесе вестта, че почитаемата майка на негово превъзходителство, пътувайки по Токайдо, вчера е била отвлечена заедно с вашите и с моята съпруга.

Сано се вцепени. Съзнанието му отказа да приеме онова, което току-що бе чул. Той само поклати глава, докато от устата на Хирата се изтръгна звук на бурно несъгласие. Но мрачните лица на присъстващите им подсказваха недвусмислено, че е истина.

— Как е станало? — попита Сано, отчаяно опитвайки се да потисне неистовата тревога, която заплашваше да го залее.

— Шествието се е натъкнало на засада в един пуст отрязък от пътя между станциите Одавара и Хаконе — отвърна Янагисава.

— Кои са извършителите? — попита Хирата. На лицето му бе изписан ужас за Мидори и нероденото им дете.

— Още не знаем — отвърна Янагисава. — Засега не разполагаме със свидетели.

Във втренчения поглед на Сано проблесна недоумение.

— Но антуражът им включваше доста хора — прислуга, носачи и стражи. Все някой трябва да е видял нещо.

Полицейският началник Хошина и старейшините сведоха глава. Янагисава продължи:

— Имало е засада и всички са били избити.

Безочието и жестокостта на извършеното престъпление поразиха Сано и Хирата и ги накараха да онемеят от ужас. Сано с болка осъзна, че двамата му детективи са мъртви. Янагисава отправи поглед към пътния патрул и продължи:

— Престъплението е било открито от лейтенант Ибе. Той ще ви опише какво е видял.

Лейтенантът бе слаб, но жилав млад мъж под трийсетте. Голите му ръце и крака, както и мрачното му лице бяха нашарени с ивици пот и мръсотия — явно следи от бързото и изтощително препускане до Едо.

— Отрязъкът от пътя и близката гора бяха осеяни с трупове — каза той, а в очите му се четеше ужас от спомена за видяното. — Умрели са от рани от меч. Навсякъде имаше кръв. Багажът изглеждаше непокътнат… Открих ковчежета, пълни с жълтици, но паланкините бяха празни, а четирите дами са изчезнали.

Ужасна мисъл прониза съзнанието на Сано.

— Откъде си сигурен, че са отвлечени, а не… — убити, помисли си той, но не можа да го изрече.

Хирата изпусна неволно приглушено стенание.

— Намерихме писмо в паланкина на уважаемата господарка Кейшо — отвърна патрулът.

Дворцовият управител Янагисава подаде на Сано лист обикновена бяла хартия, нагъната и намачкана, но впоследствие поизгладена. Съобщението, надраскано набързо с туш, бе зацапано с кръв и мръсотия.

До Негово превъзходителство шогуна.

Хванали сме господарката Кейшо и трите й приятелки.

Никой да не ни преследва, иначе ще ги убием. Скоро ще разберете какво трябва да направите, за да си ги приберете живи.