Лора Роуланд - Суиши

Жените спяха твърде малко заради продължаващите до късно шумни гуляи, които Кейшо организираше всяка нощ в странноприемниците, където отсядаха. Принудена да дели стая с госпожа Янагисава, Рейко почти не си позволяваше да затвори очи. Умората вече я смазваше, но тя не можеше дори да подремне в своя паланкин, защото някой неизменно се нуждаеше от компанията й. Кейшо не желаеше да се вози с Мидори, която заемаше твърде много място, нито с госпожа Янагисава, чиято сдържаност я отегчаваше безкрайно. Мидори заяви, че госпожа Янагисава я плаши, а и съпругата на дворцовия управител можеше да понесе единствено присъствието на Рейко. Ето защо Рейко бе принудена да отделя време за всяка от трите си спътнички.

— От този климат ме болят костите — оплака се Кейшо. Тя изпъна нозе към Рейко. — Направи ми малко масаж.

Рейко се зае да масажира разкривените пръсти, надявайки се да не събуди желание у възрастната дама. До този момент Кейшо се бе задоволявала с войници или с някоя от придворните дами, които се возеха в последните шест паланкина. Но Рейко се опасяваше, че рано или късно Кейшо щеше да спре ненаситен поглед върху нея. Пресмятайки, че им остават най-малко още два дни път, преди да пристигнат, Рейко въздъхна. Обгърнат в облаци, връх Фуджи изглеждаше на края на света, а от завръщането й у дома я делеше цяла вечност. Молеше се да се случи нещо непредвидено, което да сложеше край на това безкрайно пътуване.

Пътят криволичеше през дефиле, оградено от високи непристъпни скали. В напуканата земя се бяха вкопчили извити борове. От време на време от скалите се ронеха камъчета и подскачайки, падаха на пътя. Шествието продължаваше напред и след известно време зъберите отдясно отстъпиха място на гъста гора. Пътят криволичеше и се губеше сред високи, пръскащи аромат кедрови дървета, ограден вляво от все тъй голи скали. Рейко напрегна сетива, внезапно доловила някаква промяна в обстановката, и после застина.

— Защо престана да ме разтриваш? — попита с раздразнение Кейшо.

— Нещо не е наред — Рейко показа глава от прозорчето и се ослуша. — Твърде тихо е. Не чувам птички, а и отдавна никой не е минавал покрай нас.

Връхлетя я вълна от страх, сърцето й заби учестено. Пред паланкина яздеха двамата детективи на Сано. Рейко видя как те взеха да се озъртат, оглеждайки околността, сякаш също бяха доловили скрита опасност. В следващия миг се разнесе неясно свистене. От върха на близката скала върху тях се изсипа порой от тънки стрели. Един от войниците изкрещя и рухна със забита във врата стрела. Мъжете рязко отстъпиха встрани, за да избегнат стрелите, конете се подплашиха и побягнаха, процесията се разкъса и в доскорошната стройна колона настъпи хаос. Рейко бързо се скри обратно в паланкина.

— Какво става? — попита рязко Кейшо.

— Някой стреля по нас. Наведете се — Рейко бутна господарката Кейшо върху покрития с възглавници под на паланкина и затръшна прозорците.

Нови стрели забарабаниха по покрива на паланкина. Откъм редиците с войниците и прислугата се разнесоха викове, а жените в останалите паланкини заахкаха в тревожна възбуда.

Отвън капитанът на стражите изкрещя:

— Атакуват ни! Тичайте напред! Не разкъсвайте колоната!

Паланкинът се наклони и пое нататък по пътя с нарастваща скорост, разтърсван от тичането на носачите. Викове и тропот на конски копита се сляха в тревожна глъч. Въздухът трептеше, насечен от нарастващ порой стрели. Стоманените им върхове трополяха по пътя, дрънчаха, отскачайки от броните, и с тъп звук пронизваха човешка плът. Разнесоха се викове на болка, после паланкинът се блъсна в земята и запрати Рейко върху Кейшо.

— Уцелили са носачите ни! — ужас обзе Рейко, когато погледна навън и видя мъжете проснати под прътовете за носене. — Не можем да продължим напред. А и сме препречили пътя така, че никой не може да мине.

Нагоре по пътя свистяха стрели, които застигаха бягащите войници и те рухваха покосени. Конете препускаха покрай мъртвите сгърчени тела на своите ездачи устремени към първите редици. Останалите носачи оставиха своите паланкини на земята; слугите пуснаха товара си. Воините от предните редици се втурнаха в обратна посока, за да подсигурят отбраната на шествието.

— Всички да се скрият в гората! — изкрещя капитанът.

Слуги и носачи се втурнаха през канавката към сенчестото убежище между дърветата.

— Те ни изоставят! — изкрещя с възмущение господарката Кейшо.

Покрай колоната от паланкини шумно препускаха войници и крещяха на дамите да излязат. Рейко сграбчи Кейшо за ръката.