Лора Роуланд - Суиши

— А снощи го наблюдавах в спалнята му с полицейския началник Хошина — продължаваше госпожа Янагисава. Хошина — настоящият любовник на дворцовия управител — живееше в имението му. — Тялото му е тъй силно, мъжествено и красиво — тя се изчерви още повече; гласът й заглъхна от желание. — Как бих желала да ме люби!

Вътрешно Рейко се сви от неудобство, но нямаше как да избегне излиянията на госпожа Янагисава. Дворцовият управител и Сано бяха в дългогодишно съперничество и макар че вече близо три години между тях цареше примирие, каквато и да е обида, насочена към самия него или към член на рода на Янагисава, можеше да го провокира да възобнови нападките си срещу Сано. По тази причина Рейко бе принудена да търпи приятелството на госпожа Янагисава въпреки сериозните си основания да го приключи завинаги.

Госпожа Янагисава внезапно извика:

— Не, недей, Кикуко чан!

Рейко видя как в градината деветгодишната дъщеричка на приятелката й скубеше лилии и ги хвърляше към Масахиро. Красива, но умствено изостанала, Кикуко бе другият обект на любов на госпожа Янагисава. Рейко усети, че я побиват ледени тръпки, докато следеше с поглед как децата събираха откършените цветя. Знаеше колко й завиждаше госпожа Янагисава за красотата й, за любящия съпруг и за нормалното будно дете и колко желаеше злощастието й дори когато я обсипваше с любовта си. Предишната зима госпожа Янагисава бе инсценирала произшествие с участието на Кикуко и за малко не бе убила Масахиро. Оттогава Рейко никога не го оставяше сам в присъствието на госпожа Янагисава или на Кикуко, а когато й се налагаше да отсъства от къщи, наемаше детективи на Сано да го пазят. Неизменно носеше кинжал под ръкава си, когато ходеше на гости при приятелката си; в такива случаи нито пиеше, нито ядеше, за да не я отровят. Имаше постоянна охрана, която не се отделяше от нея, докато спеше или когато бе навън. Подобна бдителност бе изтощителна, но Рейко не смееше да се отдръпне от тази жена, за да не предизвика бурно отмъщение. Само да можеше да стои далеч от госпожа Янагисава!

Вратата на къщата се отвори и от нея с тромава походка излезе господарката Кейшо — дребна пълна жена, прехвърлила шейсетте, с боядисани черни коси, осеяно с бръчки лице и липсващи зъби. Беше облечена в къс халат, разкриващ набраздените й от синкави вени крака. Следваха я прислужнички, които й вееха с големи хартиени ветрила, за да я разхлаждат.

— Ето ви и вас. Всички сте тук, чудесно! — тя се усмихна лъчезарно на Рейко, Мидори и госпожа Янагисава. Те изрекоха приглушено обичайните учтиви поздрави и се поклониха. — Поканила съм ви, за да ви съобщя прекрасната идея, която ми хрумна току-що — лицето й се сбръчка в радостно въодушевление. — Тръгвам към Фуджи 7 7 Угаснал вулкан в Централна Япония, Хоншу; най-високият връх (3776 м.) в Япония, известен със своя покрит със сняг, симетричен конус — Б.пр. сан — и тя посочи с широк жест към покрития със сняг връх Фуджи. Почитано като обител на шинтоистките 8 8 От Шинто — наименование на японската религия шинтоизъм, в основата на която лежи култ към природни божества и предците — Б.пр. божества и порта към будисткия духовен свят, това знаменито, създадено от природата светилище, внушително и неземно, извисяваше снага към небесата далеч отвъд града.

Съобщението бе посрещнато със слисано мълчание. Рейко видя безпокойството, изписано върху лицата на Мидори и госпожа Янагисава. Кейшо ги изгледа навъсено, а в изражението й се появи подозрение.

— Направо ме заляхте с неудържимия си ентусиазъм! — отбеляза тя рязко със заядлив глас, дрезгав от прозвучалото в него недоволство. — Не искате ли да ме придружите?

Жените понечиха да заговорят вкупом, тъй като господарката Кейшо имаше огромно влияние върху шогуна, а той наказваше всеки, дръзнал да разочарова майка му.

— Разбира се, че искам — обади се първа Мидори.

— Сърдечни благодарности, че ме поканихте — каза Рейко.

— Вашата покана е чест за нас — добави госпожа Янагисава.

Неискрените им реакции заглъхнаха в неловко мълчание. После Рейко възрази:

— Но според религиозния канон на Фуджи сан не се допускат жени.

— А-а, че на нас защо ни е да се качваме чак на върха — небрежно махна с ръка Кейшо. — Можем да си останем в подножието и да се насладим на величието му.

— Аз май не трябва да пътувам в това положение — обади се хрисимо Мидори.

— Глупости. Промяната ще ти се отрази добре. Пък и нас няма да ни има само десетина дни. Бебето ще изчака да се прибереш у дома.