Лора Роуланд - Суиши

Някъде към трийсетина силни мъже бяха описали полукръг около нея. Самураите бяха насочили мечовете си и опънали тетивата на лъковете си с готови за пускане стрели; селяните размахваха сопите си. Мръсни лица я гледаха свирепо. Рейко преглътна паниката си и вдигна своя кинжал, твърдо решена да се сражава, а не да се предава.

— Пусни го или си мъртва! — изрева един самурай.

Рейко разпозна лицето му, видя кървавия оток на слепоочието му — това бе водачът им, когото тя бе ударила така, че той се бе строполил безчувствен на пода на техния затвор. Докато се колебаеше какво да стори, прозвуча глухо бръмчене на отпусната тетива. Стрелата одраска ръката й, в която стискаше кинжала. Рейко изпищя и пръстите й неволно се разтвориха. Кинжалът падна на земята. Мъжете се спуснаха към нея. Ужасена и онемяла, тя заотстъпва назад, докато опря гръб във верандата зад себе си.

— Вече не си толкова смела, а? — присмя й се раненият главатар. Рейко видя отмъстителните пламъчета в очите му. — Обзалагам се, че си избягала, защото си искала малко забавление. Е, сега ще си го получиш.

Той я сграбчи за ръката. Рейко изпищя и се дръпна. Той се изкиска и я пусна. Хвана я друг самурай. После мъжете взеха да си я подават един на друг, като я и блъскаха и се смееха зловещо. Груби ръце опипваха тялото й, раздърпаха кока й и заскубаха разпуснатите й коси. Рейко удряше и риташе мъжете, но това сякаш ги развеселяваше още повече. Някой разкъса пояса й. Тя се опита да задържи полите на разпуснатото си кимоно и тогава мъжете закрещяха похотливо. Блъскаха я напред-назад, въртяха я и я стискаха. Небе, гора, постройки и дивашки лица се сляха в жесток вихър, докато тя безпомощно залиташе и се опитваше да се отбранява. Взе да й призлява от въртенето и от страх. Мъжете разкъсаха кимоното й. Останала гола под тънката си бяла долна роба, Рейко се и сви ужасена.

— Оставете ме! — изпищя тя.

— Още не сме свършили — изрева раненият самурай и нареди на другите мъже: — Проснете я на земята!

Мъжете я сграбчиха и макар че Рейко се отбраняваше, докато остана без дъх, те я проснаха на земята. Притиснаха ръцете й над главата, разтвориха насила нозете й. Главатарят им се надвеси над нея, огромен и зловещ.

— Ей сега ще си платиш за онова, което ми стори — заяви той, като застана над нея на лакти и колене. Другарите му взеха да подвикват и да подсвиркват, подканяйки го да продължи.

— Не! — мятайки глава, Рейко се опита да отблъсне мъчителите си. — Пуснете ме! Помощ, моля, няма ли кой да ми помогне?

Истерията, която я обзе, превърна речта й в пронизителни писъци. Грозното, ухилено зловещо лице на главатаря закри небето. И тогава над врявата отекна нечий глас:

— Спрете!

Глъчта секна. Във внезапно настъпилата тишина се чу как вятърът люлее клоните на дърветата; отекна грохот от приближаващи гръмотевици. Самураят върху Рейко завъртя глава и похотта, изписана на лицето му, отстъпи място на объркване. Рейко лежеше парализирана и не знаеше какво да очаква.

— Махни се от нея! — заповяда гласът. Беше дълбок, рязък и дрезгав от гняв. — Останалите да се отстранят!

Самураят се отдръпна от Рейко и тя усети прилив на облекчение и признателност. Кръгът от мъже се разкъса, всички отстъпиха назад. Рейко предпазливо се повдигна на лакът. Видя как мъчителите й застанаха мирно, с лице към главната постройка. Тя отправи поглед в същата посока. На верандата стоеше непознат мъж. Сенките от стрехите скриваха лицето му и единственото, което Рейко успя да различи, бе бръснатата глава и двата меча — характерните белези на всеки самурай. Нова вълна от ужас удави доскорошното й облекчение.

Този човек я бе пощадил, но властните му маниери и бързината, с която останалите му се подчиниха, й подсказаха, че това бе господарят. Вероятно клането и похищението бяха извършени по негова заповед.

Той се спусна по стъпалата на верандата и се отправи към нея, прекосявайки двора. Вървеше със странна походка, в която се съчетаваха странна нерешителност и самурайска горделивост. Главата му изглеждаше твърде голяма за набитото му, облечено в черни одежди тяло. Върху полите на кимоното му бе извезан дракон. Златистите лапи и покритото със смарагдови люспи тяло на чудовището се гънеха в едно движенията на самурая, а озъбената му паст бълваше яркочервени пламъци. Залитайки, Рейко се изправи на крака, като придърпваше към тялото си долната роба. Уязвима и в същото време решена да посрещне врага с достойнство, тя отмахна назад падналите върху лицето й коси и впери поглед в самурая.