Лора Роуланд - Суиши

Рейко втренчи недоумяващ поглед в искрящата повърхност на езерото, в мочурливите плитчини и в обраслата с дървета земя отвъд. Нима бе загубила ориентация и се бе върнала на същото място, от което бе побягнала? Но когато се обърна, видя зад себе си кулата; отвъд водната повърхност, нататък към хоризонта се мержелееха планини, които съзираше за първи път. В съзнанието й проблесна ужасна мисъл и сърцето й се сви. Тя хукна покрай езерото — първо в едната, после в другата посока. Начинът, по който брегът извиваше покрай гората обратно към кулата, и езерото, което неизменно присъстваше в гледката пред очите й, потвърдиха най-лошото й предположение.

Замъкът се намираше на остров.

Рейко бе попаднала в капан.

Отправи поглед отвъд езерото и от гърдите й се изтръгна глухо стенание. Отсрещният бряг, тъй изкусително близък, бе като подигравка на неосъществената й надежда. Прииждащи облаци смрачиха утрото; дъждовни капки набраздиха водната повърхност. Рейко си помисли за Мидори, госпожа Янагисава и Кейшо, които очакваха от нея да доведе помощ и вярваха, че ще ги спаси. Бяха поели такъв риск, а тя да се провали! В отчаянието си изпита неистов порив да размаха ръце и да се развика, та дано някой чуеше зова й за помощ. Внезапно откъм завоя долови мъжки гласове. Страхът я накара да побегне обратно и да се скрие в гората. Клекнала зад едно дърво, тя надникна към брега на езерото. В обсега на полезрението й се появиха трима самураи, въоръжени с мечове, лъкове и колчани със стрели. От противоположната посока се появиха още трима. Двете групи се срещнаха и спряха. С блъскащо в гърдите й сърце Рейко се заслуша в разговора им.

— Някаква следа от нея?

— Засега не.

Бяха разбрали за бягството й, осъзна тя с ужас. Бяха намерили другарите си завързани и сега я диреха.

— Не може да е отишла далеч.

— Сигурно се крие някъде в гората.

Шестимата мъже отправиха погледи към мястото, където се бе свила. Тя замръзна и притаи дъх от страх, че и най-малкото движение можеше да я издаде.

Мъжете навлязоха с тежки стъпки в гората и минаха тъй близо до нея, че протегнеше ли ръка, щеше да ги докосне. Дали бяха наказали приятелките й? Но въпреки страха една мисъл повдигаше духа й.

Имаше начин да се избяга от острова. Похитителите вероятно бяха стигнали до замъка, прекосявайки езерото с лодка; така бяха превозили и жените, както и необходимите провизии. Все още би могла да избяга — стига да откриеше лодката, преди да я заловят.

Бързо пое през гората, отдалечавайки се от самураите, които я издирваха, устремена към северния бряг на острова, който още не бе огледала. Може би лодката бе завързана някъде там. Не си позволи да се поддаде на тревогата, че не можеше нито да управлява лодка, нито да гребе. Осланяйки се на късмета си, се запромъква през бодливите храсталаци, но изведнъж замръзна намясто. На петнайсетина крачки пред нея пътеката, по която вървеше, се пресичаше от алея, по която нагоре-надолу крачеха двама едри недодялани селяни. По-нататък гората оредяваше, а при самото езеро се виждаха други постройки и още движещи се фигури. Похитителите бяха мобилизирали цялата си налична сила, за да претърсят острова и да открият избягалата затворничка.

Рейко сви на юг с надеждата да заобиколи замъка и да намери лодка от другата страна. Лек дъждец бе поръсил листака, но през облаците вече пробиваха бляскави слънчевите лъчи. Както се движеше между дърветата, тя долови пукане на клонки под нечии стъпки, газещи в шубрака.

— Какво беше това? — разнесе се мъжки глас.

— Кое? — попита друг.

— Проблесна някаква светлина.

Стъписана, Рейко предположи, че вероятно слънцето се бе отразило в острието на кинжала й. Клекна в гъсталака, но първият мъж извика:

— Виждам я! Ето там!

Ужасена, чу още гласове, които отвръщаха и предаваха вестта. Тя хукна, като се препъваше в дънери и леторасли. Озърташе се диво наоколо и в един момент зърна мъже, които се носеха през гората към нея и все повече я застигаха, макар че тя не преставаше да тича. Сърцето й биеше до пръсване; дробовете й трескаво изпомпваха и последните хриптящи глътки въздух. Сега гората отстъпи място на двор, застлан с напукани каменни плочи и заобиколен от трите страни с прилежащи постройки, които препречваха пътя й за бягство. Похитителите я бяха погнали право към замъка.

Рейко спря с усилие. Огледа се трескаво и видя запуснати наполовина дървени постройки на два етажа с балкони, засенчени веранди и защитени с решетки прозорци. Чу пръхтене на коне и долови мириса им; явно похитителите ги бяха превозили през езерото и ги държаха някъде наблизо. Попаднала в капан, задъхана и отчаяна, тя се обърна с лице към преследвачите си.