Лора Роуланд - Суиши

Хошина бе очевидно бесен, че е пропуснал своя голям шанс да стане герой.

Сано не изпита тържество от тази победа, защото действителните му врагове бяха похитителите, срещу които се чувстваше безпомощен засега.

— Напротив. Трябва да обединим усилията си и да разберем кой стои зад това престъпление, за да можем да го открием и заловим, когато настъпи подходящият момент.

В критичен момент единомислието е задължително. Токугава Цунайоши кимна одобрително, вече по-спокоен, след като спорът бе приключил и Сано бе свел бедствието до един разрешим проблем. Възцари се неловко единодушие. Атмосферата в помещението бе тягостна и задушна, наситена с лют дим и резливия мирис на опънати нерви.

— Предлагам да започнем разследването, като определим възможните заподозрени — каза Сано.

— Главатарят на похитителите трябва да е човек, който разполага с достатъчно войска, за да подложи на сеч охранявано шествие, или да има достатъчно пари, за да плати на наемници — макар и открито против стратегията на Сано, Хирата бе длъжен да подкрепи своя господар.

— Трябва да е разполагал с предварителни сведения за пътуването на жените, за да устрои засадата на точно това място и да ги причака — каза Хошина. — И тъй като самото пътуване е било внезапен порив на господарката Кейшо, а времето — твърде кратко, за да може вестта за него да стигне далеч, най-вероятно престъпникът живее или в Едо, или някъде в околността.

Сано отбеляза на ум колко бързо полицейският началник бе превърнал разследването във възможност да прояви таланта си на детектив. Самият Сано имаше необосновано, но натрапчиво усещане, че престъплението не е толкова недвусмислено, колкото изглеждаше.

— Питам се коя всъщност е действителната цел на това похищение — каза той.

Присъстващите повдигнаха вежди изненадано. Шогунът каза:

— Как може да има съмнение, че… ъ-ъ… че аз съм мишената и че отвличането е акт, целящ война срещу мен?

— Похитителят вероятно е враг на режима, а целта му е да унижи негово превъзходителство и да измъкне солиден откуп от хазната — заяви главният старейшина Макино.

Предполагаемите извършители можеше да бъдат граждани, негодуващи срещу строгите закони на бакуфу, или даймио — феодалите, потискани от режима на Токугава. Ронин — самураите без господари — бяха вечно недоволни и представляваха неизменен източник на неприятности, но Сано съзираше и други възможности.

— Може би похитителите целят нещо повече от това да нанесат удар върху режима или да получат пари срещу освобождаването на заложниците — предположи дворцовият управител Янагисава.

Докато изразяваше гласно предположенията на Сано, той придоби замислено изражение.

— Фактът, че не са си направили труда да плячкосат багажа и да откраднат златото, показва, че богатствата не са били основната им цел — отбеляза Хошина.

— Може би зад това престъпление се крие по-личен мотив — Янагисава отправи поглед първо към Сано, после към Хирата и накрая към шогуна. — Ваше превъзходителство не е единственият сред нас с врагове, които биха могли да ни атакуват чрез съпругите ни.

Сано знаеше отлично, че единици сред живите можеха да се похвалят с толкова врагове, колкото Янагисава. Дългият списък включваше люде, които дворцовият управител бе отстранил от властта, родственици на съперници, които бе понижил, екзекутирал или премахнал, както и любовници, използвани и впоследствие отритнати от него. Зловеща решимост помрачи погледа на Янагисава.

— Имам предвид някои хора, които трябва да бъдат проверени — заяви той.

Хирата застина на мястото си с отворени уста, сякаш ударен от гръм от внезапното прозрение. В гласа му прозвуча ожесточена омраза:

— Владетелят Ниу.

— Твоят свекър, даймио на провинция Сацума — уточни Хошина. — Вие двамата сте във вражда, откакто ти се ожени за Мидори.

Парадирайки гордо с осведомеността си, полицейският началник добави:

— Възможно е похищението да е неговият начин да си върне дъщерята.

— Ако зад всичко това стои той, ще го убия! — възкликна Хирата.

Сано не беше готов да насочи разследването към владетеля Ниу, нито към политическите врагове на Янагисава.

— Нека не забравяме „Черния лотос“ 10 10 Борбата на Сано срещу сектата „Черният лотос“ е обект на романа на Лора Джо Роуланд „Якешину“ — Б.р. — каза той.

Споменаването само на името сякаш насити въздуха с отрова. Старейшините отместиха поглед и стиснаха устни под въздействието на отвратителния спомен. Хирата кимна мрачно. Янагисава и Хошина се напрегнаха в зле прикрит интерес, а шогунът придоби озадачен вид, без да разбира какво общо можеше да има с престъплението една вече несъществуваща будистка секта.