Лора Роуланд - Суиши

Старейшините взеха да се съвещават. Шогунът местеше поглед от човек на човек, като се опитваше да следи спора.

— Ще направим компромис — обяви той, размахвайки ръце, за да усмири събранието. — Ще изпратя войска. Ти ще поведеш своя… ъ-ъ… елитен отряд, а пък ти ще вземеш детективите си — рече той, посочвайки първо към Хошина и после към Сано. — Всички заедно ще открием похитителите и ще спасим майка ми.

Шогунът преливаше от властна гордост. Но Сано забеляза собствената си тревога, отразена върху лицата на останалите, докато си представяха хаоса, който щеше да настъпи в резултат на плана на техния господар.

— Това е блестяща идея, ваше превъзходителство — заяви дворцовият управител Янагисава със сърдечния, изпълнен с възхищение тон, който използваше, когато не бе съгласен с шогуна и възнамеряваше да прокара собствените си намерения.

— Но… — подхвана предпазливо полицейският началник Хошина.

Сано нямаше търпение да изслуша тази поредна манипулация, целяща да промени решението на шогуна.

— Извинете ме, ваше превъзходителство — каза той, — но ние все още не знаем кои са похитителите, нито къде се намират. Единственото, което ни е известно за тях, е, че вече са убили стотина души. При това положение да се организира нападение, е твърде голям риск за нашите жени.

— Ти си просто един страхливец, който се плаши да поеме какъвто и да било риск, а и твърде некомпетентен, за да имаш право да участваш в решаването на този проблем. Не го слушайте, ваше превъзходителство! — възкликна Хошина, скачайки, за да защити собствения си план и да злепостави Сано.

— Не смейте да обиждате господаря ми! — извика Хирата, втренчил свиреп поглед в полицейския началник.

С огромно усилие Сано подмина думите на Хошина и се обърна към шогуна:

— Трябва да се подчиним на изискванията на похитителите.

Думите му бяха посрещнати с бурни възгласи на протест.

— Но ако… ъ-ъ… решим да чакаме другото писмо, кой знае какво могат да сторят на майка ми през това време тези… ъ-ъ… престъпници! — изхленчи шогунът.

— Без съмнение не очакваш от нас да предоставим на похитителите онова, което искат срещу освобождаването на жените! — възкликна дворцовият управител с гневно презрение.

— Или да ги оставим да се измъкнат безнаказано след такова престъпление! — добави Хошина в тон със своя любовник.

— Ако склоним глава пред похитителите, това би представило режима на Токугава като слаб и уязвим — отбеляза главният старейшина Макино, а останалите членове на съвета закимаха в съгласие.

Хирата отправи обиден поглед към Сано, сякаш детективът го бе предал:

— Не можем да не предприемем нищо. Нека свикаме нашите детективи и да потегляме!

Сано се почувства неловко, че трябва да отхвърли желанието на Хирата. Не му харесваше, че губи време, когато Рейко и Мидори бяха в опасност, но бе длъжен да убеди събранието, че нямат друг разумен избор, освен да изчакат.

— Жените са застраховката на похитителите срещу възможни действия от наша страна — каза той. — Престъпници, достатъчно интелигентни да планират и да осъществят подобна засада, са предвидили по-добър ход от това просто да убият заложниците. Те няма да сторят нищо лошо на жените, докато смятат, че могат да получат онова, което искат.

Съзирайки скептицизма на останалите, Сано усети потребност от повече вяра в собствените си аргументи, но продължи:

— Каквато и цена да поискат похитителите, тя ще бъде нищожна в сравнение с онова, което струва завръщането на почитаемата господарка Кейшо.

Янагисава и Хошина присвиха очи в безмълвна неприязън, но шогунът коленичи; решителността му видимо намаля.

— Така е — съгласи се той.

— Можем да проследим и да накажем похитителите, след като жените бъдат в безопасност — добави Сано и се обърна към старейшините: — Фактът, че шествието стана обект на засада, че войниците са убити, а жените — отвлечени, вече е доказателство за уязвимостта на режима. Неразумно е в този момент да го отричаме. Вестта ще се разпространи из страната, преди да бъдем в състояние да я спрем. Един бърз и необмислен опит за спасяване е обречен на провал, след който положението на бакуфу ще се усложни още повече.

Макино кимна с неохота; другите старейшини сториха същото. Дворцовият управител Янагисава изрази съгласие с лека гримаса, а шогунът каза:

— Сано сан е прав. Ще изчакаме… ъ-ъ… да чуем искането им за откуп.

— И междувременно няма да предприемаме нищо — каза Хошина, отправяйки сърдит поглед към Сано.