— Не проумявам как всички вие… ъ-ъ… можете да си седите тук и да си бъбрите, докато майка ми е… ъ-ъ… оставена на милостта на такива жестоки злодеи! Толкова ли сте безсърдечни?
— Трябва да запазим спокойствие и трезво да обмислим фактите, за да решим как да действаме — каза Янагисава.
Токугава Цунайоши го прониза с гневен поглед.
— Много ти е лесно да си спокоен. Всички знаем, че си студен и себичен грубиян, комуто е все едно дори и ако жена ти… ъ-ъ… изчезне от лицето на земята!
Шогунът бе много привързан към Янагисава, почти никога не го критикуваше и сякаш не забелязваше грешките му, но сега тревогата бе изострила ума и езика му. Старейшините потрепериха при тази лична обида, но Янагисава остана привидно невъзмутим.
— Аз съм силно обезпокоен за безопасността на съпругата си — възрази той.
Макар че не беше влюбен в жена си, тя бе роднина на Токугава и по тази причина представляваше ценна собственост, осъществяваща семейната му връзка с режима, и Сано бе наясно с това. А тежко на всеки, който посмееше да открадне каквото и да било, което принадлежеше на Янагисава.
Шогунът непохватно се изправи на крака. Задъхан от гняв, той заяви:
— Ще изпратя цялата армия, ако трябва, да спаси майка ми!
Сано и Хирата го погледнаха ужасени. Дворцовият управител Янагисава се навъси, а Хошина наблюдаваше сцената с израза на ревностен любител на театъра, наслаждаващ се на хубава пиеса. Откъм съвета на старейшините се разнесе ропот.
— При цялото ми уважение, ваше превъзходителство, бих ви посъветвал да не изпращате армията след похитителите — обади се главният старейшина Макино. — В писмото изрично се подчертава да не ги преследвате.
Макино бе близък приятел на дворцовия управител и неизменен хулител на Сано. Той имаше съсухрено тяло и грозно, подобно на череп лице.
— Тези злодеи не могат да командват върховния диктатор на Япония! — изкрещя ядно шогунът.
— Но могат да изпълнят заканата си и да убият жените — предупреди го Макино.
— Няма да посмеят!
— Вече са дръзнали да отвлекат майка ви и да убият придружителите й — изтъкна дворцовият управител.
— Дори и да знаехме къде са отишли похитителите, не можем да предприемем нападение, без да изложим на опасност живота на дамите — поясни Сано, а Хирата кимна утвърдително.
— Ъ-ъ… да. Прави сте — печалната констатация сломи шогуна и той изхленчи: — Но все пак трябва да направим нещо!
— Мога ли да предложа друга възможност вместо армията? — попита Янагисава почтително. — Двамата с полицейския началник Хошина сме сформирали елитна част от воини, обучени да изпълняват опасни секретни мисии. Можем да ги изпратим да открият и да спасят жените.
Самата идея за това отврати Сано. Той много добре знаеше, че въпросната обучена част бе сформирана от убийци, наети от Янагисава най-вече за да го държат на власт. Макар че не подценяваше уменията им, той не можеше да им довери живота на жена си.
— Аз ще поведа отряда — обади се Хошина с озарено от нетърпение лице. — Похитителите дори няма да разберат, че сме ги открили. Просто поверете всичко на мен и почитаемата господарка Кейшо ще се върне в Едо в най-скоро време.
Освен това Сано не искаше Янагисава и Хошина да контролират ситуацията. Единствената им цел бе да спасят Кейшо и може би госпожа Янагисава. Нямаше да ги е грижа, ако междувременно убиеха останалите жени. Сано изпита изгаряща омраза към Хошина. Полицейският началник явно възприемаше похищението като своя шанс да уреди живота си. Щеше да се изкатери нагоре във властта, минавайки през труповете на Рейко и Мидори.
Шогунът се разведри, както обикновено готов да повярва на всеки, предложил да реши проблемите му вместо него. Преди да каже каквото и да било, Сано насочи гнева си към дворцовия управител Янагисава.
— Няма да ви позволя да действате без моята намеса! — заяви той.
— Ще сторя онова, което е най-добро за случая — отвърна Янагисава също тъй гневно.
Бушидо — Пътят на воина — изискваше от самурая безпрекословно подчинение на неговия господар и на по-висшите по ранг. Но в настоящото положение Сано бе принуден да пренебрегне кодекса, според който живееше.
— Двамата с Хирата сан няма да оставим съдбата на съпругите си във ваши ръце — заяви той.
— Предполагам, че предпочитате да поверите спасителната операция на вашите безразсъдни аматьори, които наричате разузнавателен отряд? — отбеляза с подигравателен тон полицейският началник Хошина.
Читать дальше