Лора Роуланд - Дим Мак

Кобори бе минал оттук преди броени мигове и бе оставил своята диря.

Сано разшири съзнанието си и го устреми навън, дирейки своя враг, като се придвижваше стъпка по стъпка. Почувства празните помещения зад преградата от другата страна на коридора, усети Призрака, който го дебнеше наблизо. Щом той можеше да долови миризмата на Кобори, значи и Кобори можеше да стори същото. Сърцето му блъскаше тъй силно, че сигурно го чуваше и врагът му. Освен това Кобори вероятно бе запомнил разположението на всяка част от къщата достатъчно добре, че да може да се движи из нея в пълен мрак. Мускулите на Сано се бяха стегнали в очакване на нанесен изневиделица удар. Не беше късно да се върне. Но мъжката доблест надделя над здравия разум и той продължи напред.

Хвърли поглед назад към неясните очертания на осветената отвън врата. Изглеждаше му от друг свят, макар че бе извървял едва трийсетина крачки. Плъзна крак и внезапно почувства, че подът под него е изчезнал. Пробва наоколо с палец, който докосна ръба и следващото стъпало на стълбище, което водеше към долния кат на къщата. Вкопчен в парапета, бавно и предпазливо пое надолу. Щом се озова в основата на стълбата, отново пипнешком пое по друг коридор. Наоколо бе тъмно като в рог. Непрогледният мрак бе като жива плът, която издишваше към дробовете му плесен и прах. Сано имаше странното чувство, че границата между него и околното пространство се размива. Изпита порив да докосне тялото си, за да се увери, че все още съществува.

— Продължавай да вървиш, почитаеми дворцов управителю — прошепна Призрака. — Остава ти още съвсем малко.

Стената под опипващата ръка на Сано свърши — бе стигнал до ъгъл. Заобиколи го. Няколко крачки по-нататък се озова на прага на врата към зейнало помещение. Коридорът го преведе покрай още стаи и покрай други ъгли. Сано си представи как се лута в безкраен лабиринт, а в това време Кобори стои в центъра, готов за атака. Изострените му възприятия граничеха със свръхестественото. Миризмата на оставената от Призрака диря бе тъй силна, че сякаш имаше вкус. Долови преместване на тежест някъде по пода — Кобори бе на същия кат на къщата, някъде с наоколо.

Подът изскърца веднъж, после още два пъти. Звуците не идваха от Сано. Той замръзна, заслушан в стъпките на Призрака, който се прокрадваше към него. Опита се да определи от коя посока.

— Ето ме, пристигам — прошепна Кобори.

Сано се обърна по посока на гласа. Стисна меча си с две ръце и го вдигна. Докато чакаше, се почувства невидим и едновременно с това открит и беззащитен, ужасен от предстоящия сблъсък и в същото време с жадуващ за него.

Шумът от приближаващи се стъпки идваше от всички посоки, все едно Призрака се бе размножил в цяла армия. Кобори ли създаваше тази илюзия или собственото му съзнание? Сано никога не се бе чувствал тъй сам, объркан и уязвим. Високият му ранг и множеството му подчинени не можеха да го защитят. Фактът, че имаше власт буквално над всеки гражданин на Япония, тук беше без значение. Призрака го бе превърнал отново в онзи самурай без господар, какъвто бе някога, борещ се за оцеляването си със собствени сили. Съпругата му, синът му и всичките му постижения сега му изглеждаха далечни и нереални, все едно ги бе сънувал. Единственото, което притежаваше в момента също както някога, бяха мечовете му.

Макар и да бе наясно, че врагът му умишлено го кара да се чувства по този начин, за да сломи увереността му, чувството за уязвимост и самота се усили против волята му. Стъпките на Призрака се ускориха и го връхлетяха. В сляп устрем, препъвайки се, Сано премина през някаква врата. Шумът от стъпките изведнъж секна. Той усети зад гърба си топъл въздух. Беше телесната топлина на Призрака.

Връхлетя го паника. Преди да успее да реагира, усети потупване по гърба, под дясното рамо. По ръката му плъзна свирепа болка. Мускулите му се сковаха в спазъм. Пръстите му изпуснаха меча, който падна на пода. Преви се, стиснал зъби в агония, и тогава бе нападнат в гръб. Нечии ръце плъзнаха по тялото му. Той замахна с читавата си лява ръка, но тя разсече само въздуха. Десницата му висеше безпомощна и тръпнеща от болка. Усети рязко дръпване в кръста и после чу бързи отдалечаващи се стъпки.

Кобори се бе появил и бе изчезнал.

Сам в мрака, Сано се отпусна на колене, разтърсен и останал без дъх от внезапната смазваща атака. Болката в ръката му премина в тежка вцепененост, все едно кръвообращението му бе прекъснато. Раздвижи пръсти, но изобщо не ги чувстваше. Кобори бе нанесъл удар в някаква важна точка, която бе обезсилила ръката му. Опипа пода около себе си в отчаяно усилие да си намери меча, преди Кобори да го нападне отново. Но ръцете му се плъзнаха по празен под. Посегна към късия меч на кръста си, но той също бе изчезнал. Кобори бе взел и двете му оръжия. Чу смеха му, пукащ като разгарящи се огнени пламъци.