Лора Роуланд - Дим Мак

Като съскаща котка, както бе го описала Тама пред Рейко. Сано усети, че настръхва. Призракът беше тук. Вероятно беше заблудил преследвачите си и после се беше върнал.

Инстинктивен ужас смрази Сано. Единствено очите му се движеха, опитвайки се да различат Кобори сред сенките наоколо. Сърцето му заблъска във все по-забързания ритъм на страха. Но въпреки че чувстваше присъствието на Призрака като плъзнала из градините зловредна гнилоч, не го виждаше.

— Хората ти са заети да се преследват един друг в гората — каза Кобори. — По-точно онези, които все още не съм убил или не съм изплашил достатъчно, за да избягат.

Тонът му бе ведър и в същото време злокобен, фамилиарен и при все това заплашителен.

— Сега сме само ти и аз.

Рейко седеше в своя ъгъл, омотала ръкав около ранената си длан, която въпреки това продължаваше да кърви. Югао все още стоеше пред нея с нож в ръка. Двете се вслушваха във виковете и тичащите нозе отвън. Югао припряно местеше поглед, все едно едва се сдържаше да погледне какво става, но не смееше да остави Рейко. Ръката й трепереше и ножът помръдваше от напрежението, което Рейко усещаше, че се натрупва в нея. Лампата светеше все по-мъждиво — едно умиращо слънце, разпръсващо немощно жълтеникаво сияние и задушлив пушек. Въздухът бе наситен с миризмата на кръв и трескавата пот на Югао. Рейко знаеше, че рано или късно Югао щеше да рухне. Трябваше или да рискува живота си и да се опита да я предума да се предаде, или да мълчи и пак да умре.

— Чуваш ли тази суматоха? — попита Рейко. — Искаш ли да знаеш какво става?

— Млъквай — нареди й Югао — или отново ще те порежа.

— Съпругът ми и войската му вече са нахлули в района на къщата — каза Рейко — и скоро ще влязат тук.

— Не, няма.

Подтикната да заговори, Югао отсече с непоколебима увереност:

— Те никога няма се промъкнат покрай него.

Рейко разбра, че Югао говори за Кобори, Призрака.

— Той е само един човек, а навън има стотици. Не може да ги победи всичките.

— Така ли мислиш? — изражението на Югао стана потайно и презрително. — Ти изобщо не го познаваш.

Внезапно се разнесе вик, който бе тъй силен, че сякаш прониза стените на къщата, и бе изпълнен с такава болка, че Рейко ахна.

— А ти чу ли това? — попита Югао. — Искаш ли да знаеш какво е? — тя открито дразнеше Рейко. — Той убива хората на съпруга ти. Чуй само! — разнесоха се още писъци. — Можеш да ги броиш, докато умират. Няма и не е имало по-добър боец от него!

Тя преливаше от възхищение към Кобори и от възбуда, която граничеше със сексуалната. Рейко внезапно изпита страх, че удивителните бойни умения на Призрака наистина биха могли да разгромят цяла армия. Даде си сметка, че разчита Сано да я спаси, но може би съпругът й вече бе мъртъв. Помисли си за Хирата, който чакаше отвън. Повикаше ли го, Югао щеше да я убие, преди той да успееше да стигне до нея. Трябваше да се измъкне от това трудно положение със собствени сили.

— Колкото и да е добър, Кобори не може да удържи на толкова много войници. Накрая ще го убият. А ти ще бъдеш принудена да понесеш вината и за стореното от него.

Югао се изсмя.

— Доколкото виждам, не си много убедена в онова, което казваш. Защо трябва да ти вярвам?

— Истина е — каза Рейко, като се опитваше да звучи уверено. — Ще постъпиш по-добре, ако се отделиш от Кобори. Съпругът ми преследва него, не теб. Още не е късно да се спасиш, ако тръгнем сега.

И тя се надигна предпазливо, плъзгайки гръб по стената в ъгъла, вперила поглед в момичето.

— Сядай долу! — и Югао размаха ножа към Рейко, която бързо коленичи отново. — Никога няма да го изоставя. И повече няма да те слушам!

Рейко реши да рискува с друга тактика.

— Да речем, че Кобори наистина победи. Той ще си остане беглец завинаги. Владетелят Мацудайра никога няма да престане да го преследва. Какъв живот смяташ, че ще имаш с Кобори?

— Поне ще бъдем заедно. Аз го обичам. Нищо друго няма значение.

— А би трябвало. Кобори е убил най-малко петима висши служители на Токугава. Но може би това не ти е известно.

— Напротив. Знам всичко за него. Веднъж даже гледах, докато го правеше. Но може би това на теб не ти е известно — подигра й се Югао. — А и хич не ме е грижа какво мислят другите за стореното. За мен той е прекрасен! — лицето й сияеше от обожание към Кобори. — Той е най-големият герой, живял някога!

Рейко се замисли по какъв начин миналото на Югао бе оформило характера й. Любимият й баща я бе насилвал да извършва кръвосмешение с него. След като я бе отхвърлил, тя бе насочила своето обожание към друг тиранин — Кобори.