Лора Роуланд - Дим Мак

Двамата със Сано възкликнаха едновременно:

— Какво правиш тук?

— Проследих Тама — приятелката на Югао — отвърна Рейко. — Тя ме отведе при къщата нагоре по онази пътека. Югао и Кобори са там.

Рейко посочи към хълма, искрено щастлива от появата на Сано. Беше жив. Не само я бе намерил, но и бе довел със себе си войската, необходима за залавянето на бегълците. Щеше да му се хвърли в обятията, ако не бяха мъжете, които ги гледаха.

— Знам — каза Сано. — Тръгнали сме да ги арестуваме.

Двамата се втренчиха един друг, слисани, че техните независими разследвания ги бяха довели до едно и също място.

— Но ти как разбра? — попита Рейко, удивена от свръхестествената им поява.

— Капитан Накай ми разказа — отвърна Сано, сочейки към застаналия до него снажен и красив самурай.

— Капитан Накай? — повтори Рейко озадачена. — Той не беше ли първият ти заподозрян?

— Да, но вече е най-новият ми васал. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да щурмуваме къщата.

Сано даде заповеди на войниците. Те поеха по пътеката, водени от капитан Накай, придвижвайки се почти безшумно. Само фенерите им, просветващи между дърветата, издаваха присъствието им.

— Чакай! — викна Рейко, обзета от тревога. — Югао и Призрака не са сами. Тама е с тях.

Сано доби загрижено изражение.

— Сигурна ли си?

— Да. Видях я да влиза в къщата — напрегната, Рейко добави припряно: — Мисля, че Югао се кани да я убие. Трябва да я спасим!

— Ще се опитам — каза Сано. — Но не мога да обещая. Задачата ми е да заловя Призрака.

Макар и ужасена, Рейко кимна. Заповедите, които Сано бе получил от владетеля Мацудайра и от шогуна, бяха по-важни от всичко останало, в това число от безопасността на обикновените граждани. Ако Тама станеше поредната жертва на Югао или загинеше при щурма на къщата, Рейко трябваше да приеме съдбата. При все това й се искаше да може да стори нещо, за да спаси Тама, която нямаше да бъде в опасност, ако не беше тя!

— Сега искам да си отидеш у дома — каза Сано и се обърна към лейтенант Асукай: — Погрижи се да се прибере невредима.

— Моля те, нека остана! — възкликна Рейко. — Искам да видя какво ще се случи. А и не мога да те изоставя!

— Е, добре — отстъпи Сано, — но трябва да ми обещаеш, че няма да се намесваш.

Можеше да се окаже, че това е последната им нощ заедно, дори и той да я прекараше в битка за залавяне на убиеца, а тя да гледаше отдалеч.

— Обещавам! — изрече тя тутакси с пламенна искреност.

Спомени за общото им минало изпълниха Сано с основателни съмнения. При все това се надяваше, че този път съпругата му ще удържи на думата си и няма да доближава Призрака. Последното, от което се нуждаеше в този момент, бе притеснението за нейната безопасност.

— Тогава да тръгваме.

Двамата последваха армията нагоре по пътеката. Преди да стигнат края на гората, войниците изгасиха фенерите си. Крачеха покрай дола в безмълвна колона по осветения от луната път. Сано усети как вълнението запулсира в него и в хората му, сякаш всички деляха едно сърце, настроено за битка. Спомни си онова, което свещеник Озуно бе казал на Хирата за Призрака.

Най-добрата ви стратегия е да заведете там колкото се може повече войници. И после да сте подготвени много от тях да загинат, докато той оказва съпротива на опитите ви да го заловите.

При все това Сано чувстваше увереност в своята армия и в себе си — един човек не можеше да победи всички. Възможно бе вече да е обречен, но тази нощ щеше да спечели битката. Както вървяха, усети ръката на Рейко да докосва неговата и побърза да се отърси от мисълта, че това можеше да се окаже последното им пътуване заедно. В следващия момент видя къщата и светлината от прозореца, но никакви други признаци за присъствие. Присъедини се към войниците си в гората на петдесетина крачки от стъпалата. Двамата с Хирата и детективите се взряха нагоре към трите нива на къщата.

— Сложна конструкция — отбеляза тихо Хирата.

— Предоставя много възможности за укритие добави Фукида. — Как ще го заловим там?

— Можем да му викнем да излезе навън и като се появи, да го арестуваме — пошегува се Маруме.

— Вероятно има и още толкова начини да се измъкне незабелязано — каза Хирата, докато оглеждаше многобройните прозорци и балкони.

— Което работи и в наша полза, не само в негова. Ще ги използваме, за да проникнем вътре и да го издебнем — Сано раздели хората си на екипи по трима. — Първо ще обградим имота, така че ако Кобори все пак успее да се измъкне от къщата, да не може да избяга. И тогава влизаме — той разпредели екипите по позиции и задачи. — Не забравяйте, че Кобори е много по-опасен от всеки боец, когото познавате. Дръжте се заедно в група и не влизайте в схватка сами.