Лора Роуланд - Дим Мак

— Чуй ме, който и да си!

Дори и от разстояние въпреки оскъдната светлина Рейко видя ужаса и омразата, изкривили чертите на Югао. Очите й трескаво изследваха мрака, дирейки невидимите врагове.

— Няма да ви дадем да ни заловите. Махайте се или ще съжалявате!

— Дворцовият управител Сано заповяда да хванем бегълците… живи или мъртви — каза Хирата. — Ето нашия шанс за единия — войниците вече бяха извадили лъковете си и сега насочиха стрели към Югао. — Щом се прицелите добре, стреляйте!

Макар и да знаеше, че Югао е убийца, която заслужаваше да умре, Рейко изтръпна при мисълта, че всеки миг ще бъде пролята кръвта на една млада жена. Освен това, ако Югао умреше, щеше да отнесе своите тайни в гроба.

Югао млъкна. Избръмчаха три лъка. Три стрели със съсък пронизаха мрака и тупнаха върху дървената стена на къщата и парапета на верандата. Югао изпищя. Вдигна ръце, за да предпази главата си, приведе се и озъртайки се трескаво, се опита да види кой стреля в нея. Войниците пуснаха още стрели. Тя извика, падна по очи и Рейко си помисли, че е уцелена. Но в същия миг видя, че се е устремила към вратата, лазейки на четири крака. Примъкна се с пълзене в къщата и вратата зад нея се затвори, при което бе обсипана с нов залп от стрели.

Стрелците свалиха лъковете си и изругаха под нос. Хирата поклати глава. Рейко се разкъсваше между разочарованието, че Югао бе успяла да се скрие, и облекчението, че не бе погубен още един живот.

Югао изкрещя през вратата:

— Не можете да ме убиете! Само да се опитате… — тя пристъпи навън, като държеше Тама плътно пред себе си като щит — … аз ще убия нея!

Тама стоеше вцепенена, а кръглото й кукленско лице бе застинало в ужас. Беше впила пръсти в ръката на Югао, която я притискаше през гърдите. Рейко изтръпна, когато Югао размаха нож, чието острие проблесна на светлината на лампата. Войниците се прицелиха отново.

— Не! — прошепна Рейко.

Обзелата я паника я накара да се изправи рязко. Войниците впериха погледи в Хирата, очаквайки заповед. Един от тях каза:

— Ако стреляме в Югао, ще уцелим другото момиче.

Последва мълчание, отмерено с един-единствен удар на сърцето, и Хирата каза:

— Не стреляйте. Аз ще поговоря с нея.

Рейко въздъхна с облекчение, а Хирата излезе от укритието на гората и закуцука по пътеката към къщата.

— Югао! — извика той.

Тя рязко се извърна по посока на гласа му, повличайки Тама, и след като претърси мрака с враждебен поглед, извика:

— Кой си ти?

— Сосакан сама на шогуна — отвърна Хирата.

— Спри намясто или тя ще умре!

Югао притисна острието във врата на Тама. Тя изпищя. Рейко ахна и ръката й неволно се устреми към собственото й гърло. Хирата замръзна на пътеката на половината път до стъпалата.

— Добре — рече той с престорено спокоен тон. — Ще стоя тук… ако пуснеш Тама и дойдеш с мен доброволно.

— Не! — кресна Югао с изтънял от тревога глас. — Махай се или ще й прережа гърлото, кълна се!

— И да я убиеш, това няма да ти помогне — каза Хирата. — Къщата е обградена от войници.

— Заповядай им да се оттеглят! — нареди Югао.

— Не мога — отвърна Хирата. — Единственият ти шанс да оцелееш е да се предадеш.

— Никога няма да се предам! Никога!

— Тогава просто пусни Тама — настоя Хирата.

Рейко почувства, че търпението му почва да се изчерпва.

— Сториш ли го, няма да те нараним, обещавам!

— Лъжец! Не ти вярвам! — изкрещя Югао.

Загрижена да помогне, Рейко каза тихо на Хирата:

— Напомни й, че Тама й е приятелка. Тама не заслужава да умре.

Хирата повтори думите, викайки към Югао, при което тя изкрещя в отговор:

— Тама вече не ми е приятелка. Казала е на полицията къде съм — гласът й бе изпълнен с гняв и ненавист. — Тя е причината вие да сте тук.

— Не съм! — изплака Тама, хлипайки, докато се опитваше да се отдръпне от острието. — Трябва да ми повярваш!

— Напротив — възрази й Югао, без да отпуска хватката. Лицето й се бе изкривило от жестокост. — Ти си предателка. Трябва да бъдеш наказана!

Рейко загуби надежда, че Хирата би могъл да предума Югао да прояви здрав разум или да спаси Тама. Югао бе отвъд всякакъв разсъдък. Макар че бе обещала на Сано да не се намесва, не можеше просто да стои и да бездейства. Тя изтича навън от гората, нагоре по пътеката и застана пред Хирата.

— Югао! — извика тя, макар и с угризение, че не бе удържала дадената на Сано дума.

— Какво правите? — възкликна Хирата разтревожен. — Върнете се!

Дръпна я за ръката. Тя се отскубна от него и възкликна: