Лора Роуланд - Дим Мак

— Нищо.

Но гласът й затрепери. Тя взе да мести трескаво поглед, без да смее да погледне Югао. Беше отчайваща лъжкиня. Югао я сграбчи за ръцете, хвърли поглед към дола и Рейко схвана мислите й тъй ясно, все едно Югао ги бе изрекла. Тама бе твърде слаба и простодушна, за да удържи на повече въпроси за Югао. Затова се превръщаше в заплаха за двамата бегълци, независимо че те се нуждаеха от нея за храна и подслон.

Едно-единствено рязко движение над парапета и Тама никога нямаше да отведе враговете им при тях.

— Махни се от там! — едва се сдържа да не изкрещи Рейко на Тама. — Тя ще те убие!

Но предупредеше ли Тама, Югао щеше да разбере за присъствието й. Не можеше да допусне Югао да узнае, че е разкрила скривалището й и да им предостави възможност да избягат.

Югао се поколеба, но после пусна Тама. И Рейко отново разчете мислите й — падането можеше да не убие Тама, храстите по склона можеха да я спасят.

След като разбереше, че Югао се е опитала да я убие, Тама щеше да избяга; дори можеше да издаде Югао на полицията. А тогава къде щяха да отидат Югао и Кобори? Рейко въздъхна с облекчение.

— По-добре влез вътре — каза Югао на Тама.

Следващ пристъп на тревога накара Рейко отново да поеме рязко въздух. Тама отвърна:

— Не мога. Трябва да се прибирам.

— Само за малко — настоя Югао.

Това „малко“ щеше да даде възможност на Югао да накара Тама да замлъкне завинаги. Бягай! Бягай! — увещаваше я мислено Рейко. Влезеш ли там, повече никога няма да излезеш!

— Ако господарката разбере, че съм излязла от къщи без позволение, ще ме накаже — каза Тама, отстъпвайки към стъпалата.

Рейко усети, че тя се страхува от любовника на Югао, а може би и от самата Югао. Югао побърза след нея и я хвана за ръката.

— Моля те, остани! Искам да поседиш с мен за компания. Поне седни и почини, преди да поемеш обратно към града.

— Добре — прие Тама с неохота.

Тя се остави Югао да я поведе към вратата. Югао взе вързопа с храна и двете с Тама изчезнаха във вътрешността на къщата. Рейко чу как вратата изскърца и се затвори.

Долът бе потънал в тишина, нарушавана единствено от заглъхваща птича песен и шумоленето на вятъра в клоните на дърветата. Небето бе добило кобалтовосин оттенък, осеяно с блещукащи звезди и окичено с подобна на наранена перла луна. Рейко осъзна, че е изложила милата лековерна Тама на смъртна опасност, и се почувства зле. Обърна се към придружителите си и каза:

— Бързо да се прибираме в града. Трябва да доведем тук съпруга ми и войниците му.

Петима неопитни бойци и тя самата не бяха достатъчни да заловят Югао и Призрака. Те поеха предпазливо обратно по пътеката покрай дола, после се спуснаха надолу по хълма през гората, която вече бе потънала в мрак, тъй гъст, че вървящите не се различаваха един друг, нито виждаха къде стъпват. Но когато излязоха на пътя, Рейко зърна просветващи в подножието му светлинки и долови предпазливи стъпки.

— Някой идва — прошепна тя.

От тъмнината внезапно изникнаха човешки фигури и обградиха Рейко, лейтенант Асукай и спътниците им. Рейко усети как нечии силни ръце я сграбчиха и с безпощадна сила започнаха да извиват ръцете й на гърба. Тя извика, взе да рита и да се гърчи в опит да се отскубне. След кратка шумна схватка и размяна на яростни удари придружителите й бяха заловени.

— Хванах го! — изкрещя въодушевен мъжки глас.

Онзи, който държеше Рейко, викна:

— Тая тук е жена. Май сме спипали Кобори и любовницата му.

Рейко с изненада установи, че гласът й е познат, макар че не можеше да се сети кой е притежателят му. Друг познат глас попита:

— Ако ти си заловил Кобори, тогава кой е този, дето съм го спипал аз?

Последва шумна суматоха. Засвяткаха светлини, които за миг заслепиха Рейко. Идваха от пламъчетата на горящи метални фенери в ръцете на войници. Бяха малка армия, която изпълваше пътя и бе обградила Рейко. Някои бяха въоръжени с лъкове и стрели, други — с мечове. На земята до нея детектив Фукида бе седнал върху лейтенант Асукай. Войници се бореха с останалите стражи на Рейко. Рейко се извърна и видя, че мъжът, който я държеше, бе детектив Маруме. Двамата се втренчиха един в друг, разпознавайки се с изненада.

— Извинете — рече Маруме, смутен и навъсен. Пусна я и викна към другарите си: — Това са съпругата на дворцовия управител Сано и ескортът си. Пуснете ги!

Фукида и войниците се подчиниха. Лейтенант Асукай и другите стражи станаха и се изтупаха от праха. Рейко видя Сано да бърза към тях между множеството войници, които отстъпваха, за да му сторят път. Куцукайки, след него вървеше Хирата. Двамата носеха шлемове и брони, сякаш подготвени за битка. Лицата им изразяваха същия шок, който бе връхлетял и Рейко.