Лора Роуланд - Дим Мак

— Благодаря ви, почитаеми дворцов управителю!

Задъхан и преизпълнен с въодушевление, Накай се поклони. Той не забеляза мрачните погледи, с които го пронизаха Маруме и Фукида. Гледаше Сано със смесица от алчност, страхопочитание и пламенно желание да угоди.

— Ще сторя нещо повече от това да ви кажа къде се крие Призрака. Ще ви отведа там лично.

Старица в мърляво дрипаво памучно кимоно и смачкана сламена шапка на главата прекоси задната уличка, която минаваше между два реда къщи в търговския квартал Нихонбаши. Сякаш прегърбена от десетки години изнурителна работа, тя пристъпваше едва-едва. Метлата й събираше обелки от зеленчуци, разпилени от кофите за боклук, и довени от вятъра отпадъци. Нозете й в сламени сандали се тътреха през локви вода, която капеше от прането, проснато на въжета, опънати от балконите през улицата, и от изтичащите от кофите на нужниците нечистотии. През задните порти на къщите влизаха и излизаха слуги, но никой не й обръщаше внимание. Уличните чистачи бяха буквално невидими за гражданите, които стояха над тях в обществото.

Рейко надзърна изпод шапката, която скриваше лицето й, наблюдавайки за Тама. Чистеше тази улица от два часа, като се движеше напред и назад, смиташе едни и същи отпадъци в лопатата си и после ги разпиляваше, но Тама все още не се бе върнала от рибния пазар. Наближаваше привечер, небето избледня и уличката потъна в сенки.

Няколко часа по-рано, като си тръгна от къщата, Рейко бе сигурна, че Тама не само укрива двойката, но и че в някакъв момент ще трябва да им отнесе още храна. Бе разпределила част от охраната си в близост до къщата, после се бе предрешила като улична чистачка и се бе върнала на улицата пеша. Останалата част от ескорта й я бе последвал на известно разстояние. Стражите, които бяха останали да чакат, се бяха престорили, че не я познават, но скришом й бяха дали знак, поклащайки глава, че Тама все още не се е появила.

Рейко вече чувстваше болки в гърба от привеждането. Призляваше й от зловонието, бе запомнила всяка обелка от репичка и всяка коричка, която бе помела. На улицата се появи бездомно куче, подуши сандъците за боклук, после клекна и изпразни черва. Рейко сбърчи нос от вонята на кучешки изпражнения, докато куцукаше покрай него с надеждата, че Тама ще се появи скоро. Откъм къщите се разнасяха тракане и гласове на прислужници, които приготвяха вечерята и си бъбреха. Над Рейко се носеше пушек, наситен с миризма на чесън и соев сос. Коремът й куркаше от глад. Бе стигнала единия край на улицата и вече се обръщаше, за да подхване поредното еднообразно метене, когато я видя — Тама идваше към нея от противоположния край, следвана от носач, който бе натоварен с покрито дървено ведро. Рейко застана нащрек. Докато Тама и носачът влизаха през портата, Рейко държеше главата си сведена, премитайки с привидно старание, и мислено се предупреждаваше, че може да й се наложи да чака още дълго, докато Тама я отведе при бегълците.

Но скоро портата се отвори и Тама се измъкна предпазливо. Беше с наметало и носеше някакъв вързоп. Пое забързана надолу по улицата, поглеждайки крадешком към къщата, от която току-що бе излязла. Мина покрай Рейко, без изобщо да я забележи.

Рейко нарами метлата си, взе лопатата за събиране на боклука и я последва. Вън от уличката кварталът бе пълен с граждани, които бързаха да се приберат у дома преди мръкнало. Търговци дърпаха плъзгащите се врати, които закриваха витрините на дюкяните им. Войници от нощния патрул изпълваха улиците. Рейко бързаше през тълпата, напрегната да не изпусне от поглед дребната пъргава фигура на Тама. Озърна се за ескорта си.

— Точно зад вас сме — успокои я с глух глас лейтенант Асукай.

Те проследиха Тама през едно тържище. Търговци се пазаряха с няколко последни клиенти или опаковаха непродадени зеленчуци. Докато бързаше покрай сергиите, Рейко чу рязък мъжки глас:

— Ей, ти! Метачката!

Някой я сграбчи за ръката. Беше едър тромав търговец.

— Измети тия боклуци тук! — нареди й той, сочейки към няколко повехнали зелеви листа, разпилени на земята.

— Пуснете ме! — замахна с метлата към него Рейко.

Търговецът се приведе, пусна я и изруга.

— Какво си мислиш, че правиш? — и се спусна към нея.

Лейтенант Асукай го хвана го блъсна върху една сергия с мариновани репички. Търговецът падна, а около него с трясък се посипаха буркани. Рейко хвърли метлата и лопатата и хукна. Лейтенант Асукай я настигна.