Лора Роуланд - Дим Мак

Сано се обърна към Хошина. Полицейският началник вероятно бе накарал новите си приятели да поднесат тази информация на владетеля Мацудайра. Хошина сви рамене и се усмихна самодоволно.

— Ти, изглежда, смяташ, че задълженията на втория по ранг към нацията са под достойнството ти — заяви на Сано владетелят Мацудайра. — Ако не си промениш отношението, негово превъзходителство може да се окаже принуден да те смени, както вече препоръчаха мнозина висши служители. Ясно ли е?

Задушавайки се от гняв, Сано отвърна:

— Да, владетелю Мацудайра.

Той хвърли жлъчен поглед към Хошина, който е седеше тържествуващ и изгарящ от нетърпение да наследи поста му. Оживееше ли, реши Сано, щеше да намери начин да се отърве от този враг, колкото и да не обичаше политическите битки.

— Време е да закрием съвещанието — обърна се владетелят Мацудайра към шогуна.

— Съвещанието е закрито — обяви шогунът.

— Сега какво ще правим? — попита Маруме, докато двамата със Сано прекосяваха градината на двореца.

— Ще мобилизираме армията и ще заловим Призрака — отвърна Сано.

Макар че владетелят Мацудайра му бе забранил да ползва войниците за издирването, Сано реши, че каквото и да правеше, вече бе обречен. Дали щеше да пренебрегне служебните си задължения, да наруши заповеди или да се провали в залавянето на Призрака, все едно — той щеше да загуби поста си изместен или от Хошина, или от някой друг. Чакаха го изгнание или екзекуция, което означаваше, че ще изложи Рейко и Масахиро на жестока опасност. Със същия успех можеше да завърши разследването. Особено след като съществуваше голяма вероятност да бъде последното в кариерата му. Той пое с детективите си надолу по прохода да вземат конете си от имението му. Ако умреше на следващия ден, поне щеше да прекара днешния, изпълнявайки дълга си и служейки на честта по най-добрия начин. Щеше да предаде Кобори на правосъдието и да постигне възмездие, дори и това да се окажеше последното му дело.

— Уважаеми дворцов управителю Сано!

Сано се обърна и видя към него да бърза капитан Накай. Изстена вътрешно. Макар че това бе последният човек, когото искаше да види в този момент, реши да прояви великодушие след всичко, което Накай бе изстрадал заради него.

— Добър ден — рече Накай и тръгна редом със Сано. — Надявам се, че с вас всичко е наред?

Металният му шлем и бронираната туника блестяха на слънцето; той изглеждаше като въплъщение на съвършения самурай.

— Бива. А ти? — попита Сано от любезност.

— Не е зле — отвърна Накай с преднамерена веселост.

На Сано му хрумна, че когато един човек очаква смъртта да го споходи всеки миг, той би трябвало да поиска прошка от хората, които е засегнал. Ускори крачка, увличайки Накай на известно разстояние пред детективите, за да могат да разговарят насаме. После каза:

— Капитан Накай, искам да ти се извиня, че те заподозрях като извършител на убийствата. Съжалявам, че беше обвинен и принуден да изтърпиш това унижение в присъствието на шогуна и владетеля Мацудайра. Моля те да ми простиш.

— А-а, няма нищо — отвърна Накай. — Това вече е минало. Не съм злопаметен — той се усмихна и потупа Сано по рамото. — А и почвам да си мисля, че всяко зло е за добро. В края на краищата това ми предостави привилегията да се запозная с вас.

Сано си даде сметка, че капитан Накай гледа на него и като на човек, който може да му помогне да осъществи амбициите си.

— Познанството ти с мен може и да не се окаже такава благодат, каквато ти се иска.

Накай се засмя, все едно Сано се бе пошегувал.

— Твърде скромен сте, почитаеми дворцов управителю — той явно не знаеше нищо за несигурното и положение на Сано. — Между другото как ви върви разследването? Разкрихте ли кой е Призрака?

— Да — отвърна Сано, поддържайки този разговор, но ускорявайки крачка с цел скоро да го приключи. — Казва се Кобори. Бил е нает от предишния дворцов управител. За залавянето му съм постановил повсеместно издирване.

— Кобори? — капитан Накай се спря насред крачка. На лицето му се изписа изумление. — Значи ето кой е бил — измърмори той на себе си.

— Защо, какво има? — Сано бе тъй озадачен от тази странна реакция, че също спря.

— Значи казвате, че Кобори е Призрака? И се опитвате да го хванете? — изрече Накай на един дъх, трескав да провери дали бе чул правилно. Когато Сано и кимна, той прошепна: — Милостиви Небеса, та аз го видях.

— Наистина ли? — бе ред на Сано да се изненада. Той се втренчи в Накай, същото сториха детективите Маруме и Фукида, които ги бяха застигнали. — Къде? Кога?