Лора Роуланд - Дим Мак

Югао прекрачи прага навън и Тама отстъпи назад. Светлината от къщата падаше върху двете жени и те се виждаха съвсем ясно.

— Той тук ли е? — попита Тама, задъхана от изтощение и напрежение.

— Кой? — Югао клекна и взе да развързва вързопа.

— Онзи самурай. Джин.

Югао застина неподвижна. Профилът й се очерта като отсечен с острие. Миг по-късно тя се изправи, обърна се с лице към Тама и отвърна:

— Да. Тук е. И какво?

Рейко едва се сдържа да не ахне от възторг. Бе открила Призрака.

— Защо не ми каза, че е с теб? — възкликна Тама, засегната от измамата.

— Реших, че не е важно — отвърна Югао, но в гласа й прозвуча нотка на предпазливост. — Какво значение има?

— Знаеш, че не ми е позволено да пускам никого в тази къща. Казах ти, че ако господарят и господарката разберат какво съм сторила, ще ме пребият. Предума ме да те оставя да се скриеш тук. Но да вмъкваш тайно този ужасен човек в… — думите на Тама секнаха, прекъснати от ридание. — Ще си загубя работата. Ще ме изхвърлят на улицата, без да имам къде да отида!

— Не се тревожи — каза Югао. — Никой няма да разбере. Сама каза, че господарите ти идват в тази къща само през лятото. Дотогава ще сме си тръгнали. Нуждая се от помощта ти само още известно време.

Тя протегна ръка към Тама в умолителен жест, но момичето се сви.

— Това не е единственото, което си скрила от мен. Каза ми, че си избягала от къщи и ти трябва подслон. Само дето не ми каза, че си избягала от затвора!

Ръката на Югао застина във въздуха. Тя внимателно я отпусна.

— Мислех, че така е по-добре. Ако полицията ме хване с теб, няма да бъдеш обвинена, че си помогнала на избягал затворник, защото ти просто не си знаела, че съм такава.

Тя лъжеше. Рейко нямаше никакво съмнение въпреки убедителния й тон. За да защити себе си и любовника си, Югао умишлено и безсрамно се бе възползвала от Тама и я бе измамила.

— Тъй ли? — Тама изхълца. — Затова ли не ми каза, че си убила родителите си и сестра си?

— Не съм — отвърна Югао припряно, отбранително и категорично. — Обвиниха ме несправедливо.

Рейко изведнъж прозря истината със замайваща яснота. Югао отново лъжеше. Най-накрая вече нямаше никакво съмнение, че Югао бе действителният извършител на престъплението. Тама изгледа Югао с недоумение, изписано върху обляното й в сълзи лице.

— Само че са те арестували. Ако не си ги убила ти, тогава кой?

— Надзирателят от затвора — отвърна Югао. — Вмъкна се вкъщи, докато спяхме. Наръга татко, после майка и накрая сестра ми. Аз го видях. Трябваше да избяга, преди да го хванат, иначе щеше да убие и мен.

Рейко бе удивена как лъжите на Югао разкриваха истината по-ясно от собствените й самопризнания. Можеше и никога да не разбере истинската причина, довела до тези престъпления, но вече беше убедена, че Югао наистина е убийцата точно както самата тя бе твърдяла през цялото време.

— Арестуваха ме, защото бях там и бях жива — продължи Югао. — Полицията не си направи труда да разследва убийствата, защото съм хинин. Беше много удобно да ми лепнат тези убийства. Но аз съм невинна — сега тонът й стана умолителен; тя сложи ръка на сърцето си и после я протегна към Тама. — Познаваме се от деца. Знаеш, че никога не бих извършила подобно нещо. Не можех да ти кажа по-рано, защото бях твърде разстроена. Ти си най-добрата ми приятелка. Не ми ли вярваш?

Макар че Рейко безмълвно се изсмя на театъра, който Югао разиграваше, Тама прегърна Югао и се разрида.

— Разбира се, че ти вярвам. Ох, Югао, толкова съжалявам за всичко, което си преживяла!

Двете се прегърнаха. Гърбът на Тама бе към Рейко. Момичето не можеше да види лицето на Югао, но Рейко различи съвсем ясно лукавото й самодоволно изражение.

— Съжалявам, че бях толкова недоверчива — избъбри Тама. — Трябваше да знам, че ти никога не би причинила зло на родителите си или на сестра си, както и да са се отнасяли с теб. Когато дъщерята на съдията каза, че ти си ги убила, не трябваше да й вярвам.

— Дъщерята на съдията ли? — попита Югао изненадана и стъписана. Отдръпна се от Тама. — Госпожа Рейко ли ти е казала за убийствата?

— Да, тя дойде да се види с мен вчера — каза Тама.

— Попита ме дали не знам къде си.

— Ти каза ли й, че си ме виждала? — попита рязко Югао.

— Не — уплашена и напрегната, Тама добави: — Казах й, че не сме се виждали от години.

Югао се приближи съвсем близо до Тама, която о отстъпи и опря гръб в парапета на верандата.

— Какво още си казала на госпожа Рейко?