Лора Роуланд - Дим Мак

— Моля те, остави ме да опитам! — погледът й прониза тъмнината и срещна очите на Югао.

— Е, и ако това не е госпожа Рейко! — рече язвително Югао. — Ти за какво си дошла, да гледаш цирк ли? Нямаш ли си друга работа?

— Тама не е довела войниците при теб — каза Рейко. — Аз бях. Аз я проследих.

— Ти! — избълва Югао, все едно от устата й изригна фонтан от жлъч. — Трябваше да се досетя. През цялото време се преструваше, че искаш да ми помогнеш, а всъщност си крояла планове да ме унищожиш.

— Аз наистина исках да ти помогна — възрази Рейко. — И все още го желая.

Говореше с най-искрения си и убедителен тон. Нито за миг не бе успяла да спечели доверието на Югао, но бе длъжна да го стори сега, защото животът на Тама зависеше от това. Югао поклати глава в презрително недоверие.

— Тогава го докажи. Махни тези войници от тук.

— Добре — каза Рейко, макар че не можеше да направи такова нещо. — Но първо трябва да пуснеш Тама.

Пристъпи няколко крачки напред и стигна до основата на стъпалата. Хирата и стражите й я последваха. Рейко протегна ръка към Югао.

— Спри! — викна й Югао и стисна още по-здраво Тама, която изпищя и избухна в сълзи. — Ти май наистина ме смяташ за глупачка. Много добре знам, че в мига, в който пусна Тама, онези там ще се втурнат тук и ще ме убият. Тя е единствената ми закрила.

Рейко знаеше, че Югао е права, но възрази:

— Няма да те убият. Не и ако окажеш съдействие. Пусни Тама!

— Млъкни! Махай се или ей сега ще я заколя!

Югао прокара острието по гърлото на Тама. Върху кожата й се открои тънка кървава ивица. Тама изпищя по-силно, стисна очи и започна да дращи с нокти по ръката на Югао. Рейко усети, че й призлява от отчаяние. Хирата каза:

— Няма смисъл. Тя няма да се предаде. А аз не мога да й позволя да ни принуди да отстъпим. Пращам войниците срещу нея.

— Чакай! — възкликна умолително Рейко, макар и да знаеше, че решението на Хирата е основателно. — Дай ми още една възможност.

Тама бе просто едно момиче от простолюдието, чиято смърт би била нищожна цена за залавянето на двама убийци. При все това Рейко не можеше да я изостави, тя бе толкова мила и простодушна. Получените от нея сведения бяха помогнали на Сано да разкрие самоличността на Призрака. Рейко й дължеше повече от това да я пожертва в името на залавянето на Кобори.

— Но последна — прие Хирата с неохота.

Рейко викна към Югао:

— Не те смятам за глупачка. Зная, че си достатъчно умна да разбереш, че ако задържиш Тама като заложница, това няма да спаси любовника ти. Съпругът ми е там отвъд, твърдо решен да залови Кобори. Той не би се поколебал да пожертва Тама, за да се добере до него. Така че я пусни! — тя пое дълбоко въздух и изрече единствените думи, които биха могли да спасят Тама: — И вземи мен на нейно място!

— Какво? — възкликна Хирата и се втренчи в Рейко.

Югао свъси вежди, обзета от подозрение.

— И за какво си ми ти?

— Защото, ако държиш мен, войниците няма да те докоснат — отвърна Рейко. — Аз съм съпругата на техния господар. Ако ме убият, докато се опитват да арестуват теб или твоя любовник, ще си имат големи неприятности.

Югао се замисли за миг над предложението и после отвърна:

— Добре. Ела тук горе. И аз ще пусна Тама.

Докато Рейко пристъпваше, Хирата се опита да я спре с яростен шепот:

— Не можете да направите това!

— Длъжна съм — Рейко се спря и се обърна към него.

Снишавайки глас, за да не я чуе Югао, добави:

— Аз съм отговорна за залавянето на Югао. Ако убие отново, вината за пролятата кръв ще е моя.

— И това ще е собствената ви кръв! — Хирата се втренчи в нея, все едно бе загубила разсъдъка си. — Югао ще ви убие!

— Няма — възрази Рейко. — Мога да се справя с нея.

В миналото бе заставала лице в лице и с други обезумели убийци, но бе оцелявала. Увереността, че и този път ще успее, й даваше сили срещу смразяващия ужас, който плъзна по вените й. Когато постави крак на първото стъпало, тя черпеше упование от прикрепения с ремък над лакътя й кинжал.

— Стой! — викна й Югао. — Запретни си полите! Вдигни ръце! Искам да се уверя, че не носиш оръжие. Завърти се!

Рейко бе подценила интелигентността на Югао. След миг колебание тя се подчини, като в същото време впи пръсти в подгъва на ръкава си, опитвайки се да скрие кинжала.

— Разпери пръсти — нареди й Югао. — Вдигни си ръкавите. — Щом Рейко се подчини, Югао възкликна:

— Хвърли този нож!

Докато Рейко с неохота сваляше оръжието си, Хирата каза:

— Дворцовият управител Сано ми заповяда да ви охранявам. Няма да ви позволя да го сторите.