Патриша Корнуел - В опасност

— Не точно.

— Значи не вие работите по случая? — прекъсва я тя.

— Помагам. Случаят не е мой — сякаш трябва да й бъде припомнено още един път. — Както казах, просто проверявам някои неща.

— Добре, разбирам. Предполагам, че всичко е наред. Аз ще бъда в моргата, ако имате нужда от мен — казва шефката и затваря вратата след себе си.

„Предполагам, че всичко е наред.“ Сякаш Сайкс е момиченце скаут.

След това се замисля за Хърт, чуди какво ли е било душевното му състояние, равнището на професионалните му способности, усилията, които е полагал, ако е бил загрижен или потиснат и вече не е ценял живота си. Тя си представя себе си в подобно положение и е доста сигурна, че ще пропуска важни подробности, няма да полага достатъчно усилия, а може би нямаше да й пука. Не забравя това, докато преглежда смъртта под влака, ужасно обезобразяващ край, който се случил на железопътен прелез на провинциален главен път с две платна. Машинистът на товарния влак заявил, че когато взел един остър завой в около осем и петнадесет онази сутрин, видял човека да лежи по корем напряко на релсите и не успял да спре влака, за да избегне прегазването. Името на жертвата беше Марк Холанд, тридесет и девет годишен детектив от полицейското управление в Ашвил.

Кимбърли, неговата вдовица, беше цитирана във вестника да казва, че съпругът й напуснал техния дом рано предишната вечер на път към Шарлът, където трябвало да се срещне с някого, тя не знае с кого, обаче „беше свързано с работата му“. Не бил депресиран и тя не можела да се сети за каквато и да е причина за предполагаемото му самоубийство. Била крайно разстроена и убедена, че не би направил подобно нещо, особено след като „току-що беше повишен и много се вълнувахме от възможността да имаме деца“.

Аутопсията разкриваше разкъсване по главата на Марк Холанд и фрактура под него (е, не е много за чудене), която беше съвместима с падане.

„Доктор Хърт не само е бил депресиран — мисли си Сайкс, — сам вкъщи, карал го е по-леко, приел внушението на ченгето от Шарлът, че Холанд е пресичал железопътните релси пеша, може би на път за тайна среща със свидетел, препънал се, паднал, изгубил съзнание.“ Хърт е регистрирал случая като злополука.

Специалистът по криминалистика Рейчъл, или Рейк, както Уин я нарича, поставя писмата върху пропусклив метален тигел, наречен вакуумно легло. Тя натиска един ключ и започва да вакуумира кутията.

Беше я наблюдавал и преди как работи със системата за електростатична идентификация. Понякога имаха късмет. Наскоро при случай на отвличане бележката за откупа очевидно е била под друга, на която похитителят бе записал набързо телефонен номер, който отведе полицията до пицария „Папа Джонс“ — там той си поръчал храна за вкъщи и платил с кредитна карта. Рейк е с бели памучни ръкавици, остана доволна, когато Уин й каза, че не е докосвал писмото с голи ръце. След като свършиха с търсенето на вдлъбнатини от писане, писмото, което мъжът с червения шал бе оставил за Уин в кафене „Дизел“, щеше да отиде в лабораторията за пръстови отпечатъци за обработка с нинхидрин или друг реактив.

— Как е в Ноксвил? — пита Рейк, приятна брюнетка, започнала работа в лабораторията на ФБР в Куонтико. След септември 2001 г. и Пейтриът акт 16 16 Законът „Ю Бс Ей пейтриът акт 2001“, приет след атентатите на 11 септември, дава достъп на правителството до всевъзможна лична информация за гражданите. — Б.р. решила, че вече не иска да работи за федералните. — Започна ли да говориш дрънкащо като дуелиращи се банджо 17 17 Култова сцена от филма „Избавление“ (1972 г.), която често се имитира. — Б.пр. ?

— Районът на „Избавление“ е Северна Джорджия. В Ноксвил няма дуелиращи се банджо, а само яркооранжево навсякъде.

— Ловджии?

— Футболният отбор на Университета на Тенеси.

Рейк покрива писмото и тигела с прозрачно вакуумно фолио.

— Уин — казва тя, без да го погледне, — звучи банално, но съжалявам за случилото се.

— Благодаря, Рейк.

Тя прокарва така наречената „корона на електрическото изпразване“ по повърхността. Когато го прави, Уин винаги подушва озон, сякаш ще завали дъжд.

— Не ме интересува кой какво казва. Направил си каквото трябва — добавя тя. — Не мога да си представя как изобщо някой може да го поставя под въпрос.

— Не съм разбрал, че има и такива — казва той и усеща тревога.

Рейк обръща табличката, излива като водопад обвити с тонер зърна върху покрития с фолио документ и казва: