Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— Открихте ли нещо? — попита ме сестрата.

— Пречат ми всички тези тръбички.

Тя оправи превръзките и придърпа чаршафа до брадичката на момчето. Свалих ръкавиците си и ги хвърлих в кофата за смет. В този миг се появи детективът Трент, погледът му изглеждаше малко налудничав.

— Няма татуировки — задъхано изрече той, сякаш беше тичал до кафенето и обратно. — Няма нито брадавици, нито белези от рани.

Малко по-късно вече вървяхме заедно към паркинга. Слънцето току се скриваше зад облаците и отново се показваше, вятърът навяваше малки снежинки. Присвих очи срещу него, за да видя натовареното движение по Форест Авеню. Някои коли бяха украсени с коледни венци.

— Мисля, че трябва да се приготвите за евентуалната му смърт — казах аз.

— Ако знаех това, нямаше да ви карам да идвате тук. По дяволите, толкова е студено.

— Постъпихте съвсем правилно. След няколко дни раните му щяха да изглеждат по друг начин.

— Казват, че до края на декември времето ще бъде такова. Дяволски студ и много сняг. — Той впери поглед в паважа. — Имате ли деца?

— Имам племенница — отговорих аз.

— А аз имам две момчета. Едното е на тринайсет години.

Извадих ключовете си.

— Ето колата ми — рекох.

Трент кимна и ме последва. Мълчаливо наблюдаваше как отключвам сивия мерцедес. Влязох в колата и закопчах предпазния колан, а през това време той изучаваше с поглед тапицираната с кожа вътрешност. Оглеждаше колата ми, сякаш беше някаква страхотно хубава жена.

— А какво ще кажете за липсващите парчета кожа? — попита ме той. — Виждали ли сте преди нещо подобно?

— Вероятно си имаме работа с някой, който е предразположен към канибализъм — отвърнах аз.

Върнах се в службата и отворих пощенската си кутия, от която извадих купчина лабораторни изследвания, напълних една чашка с течния катран, който беше останал в кафеника, без да продумам. Точно когато сядах зад бюрото си, Роуз се появи толкова тихо, че нямаше да я забележа веднага, ако не беше сложила една вестникарска изрезка върху попивателната преса на бюрото ми, където имаше още няколко такива.

— Изглеждаш уморена — каза ми тя. — В колко часа пристигна тази сутрин? Когато дойдох, намерих готовото кафе, а ти вече беше отишла някъде.

— В Окръжната болница на Хенрико имат тежък случай — отвърнах. — Едно момче, което вероятно скоро ще бъде при нас.

— Еди Хийт.

— Да — объркано рекох аз. — Откъде знаеш?

— И за него пише във вестниците — отговори ми Роуз и едва сега забелязах, че има нови очила, с които патрицианското й лице изглеждаше по-малко надменно.

— Много ми харесват очилата ти — казах. — Голяма разлика след онези рамки в стил Бен Франклин, щръкнали на носа ти. Какво пишат за него?

— Не е много. В статията просто се казва, че е бил намерен близо до Патерсън Авеню и че бил прострелян. Ако моят син беше на неговите години, никога нямаше да му позволя да разнася вестници като него.

— Еди Хийт не е разнасял вестници, когато са го нападнали.

— Няма значение. Не бих му позволила в тези времена. — Тя докосна с пръст носа си. — Фийлдинг е долу, прави аутопсия, а Сюзън отиде да занесе няколко мозъка за консултация. Нищо друго не се е случило, докато те нямаше, ако не смятаме това, че компютърът се повреди.

— Още ли не работи?

— Мисля, че Маргарет се е заела с него и скоро ще проработи — рече Роуз.

— Добре. Щом е готова, искам да ми направи едно проучване. Да търси на „порязване, обезобразяване, канибализъм, следи от ухапване“. Или просто може да проследи какво имаме на думите „изрязване, кожа, плът“ и на техни комбинации. Може да опитате и на „осакатяване“, но не съм сигурна, че търсим точно това.

— За коя част на щата и за какъв период от време? — Роуз си водеше бележки.

— За целия щат през последните пет години. Особено се интересувам от случаите, свързани с деца, но не бива да се ограничаваме само с тях. И я помоли да види какво имаме в Регистъра на травмите. На едно съвещание миналия месец говорих с един от шефовете и той ми каза, че можем да разменяме информация.

— Искаш да кажеш, че трябва да проверим и жертвите, които са оцелели?

— Стига да можем, Роуз. Нека да проверим всичко и да видим дали няма някой случай, който да прилича на случая „Еди Хийт“.

— Веднага ще кажа на Маргарет и ще видим дали не можем вече да започнем — заяви моята секретарка и тръгна към вратата.

Започнах да преглеждам статиите, които беше изрязала от няколко сутрешни вестника. Никак не бе за учудване, че вдигаха толкова много шум заради кръвотечението на Рони Уодел „от очите, носа и устата“. Местното поделение на „Амнести Интернешънъл“ твърдеше, че неговата екзекуция е толкова нехуманен акт, колкото и едно убийство. Говорител на ACLU заявяваше, че „електрическият стол е бил неизправен и поради това Уодел е преживял ужасни страдания“, и сравняваше този инцидент с екзекуцията във Флорида, при която били използвани гъби от синтетична материя за първи път, в резултат на което се подпалила косата на осъдения.