Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

Сюзън влезе в кабинета ми точно когато Грюман рязко прекъсна разговора с едно „дочуване“ и затвори телефона.

— Докараха трупа на Еди Хийт. — Хирургическата й престилка бе чиста и незакопчана на гърба, в лицето й имаше нещо налудничаво. — Не може ли да почака до утре сутринта?

— Не — рекох аз. — Той не може да почака.

Върху студената стоманена маса момчето изглеждаше още по-дребно, отколкото сред белите чаршафи на болничното легло. В тази стая нямаше пъстроцветни дъги по стените, нито изрисувани динозаври, които да развеселят някое дете. Еди Хийт пристигна при нас гол, всички игли, превръзки, катетри бяха все още по местата си. Това бяха тъжните останки от онова, което го беше задържало на този свят, а после го бе отделило от него — като увисналия конец на балон, понесъл се самотно в празното пространство. Почти цял час описвах нараняванията и следите от лечението, докато Сюзън правеше снимки и отговаряше на телефона.

Бяхме заключили вратите на аутопсионната зала и някъде отвъд тях се чуваше как хора слизат от асансьорите и поемат към дома в бързо спускащия се мрак. Два пъти иззвъня звънецът на задната врата — служители от погребалното бюро идваха да донесат или да отнесат някой труп. Раните на рамото и на бедрото на Еди бяха сухи, лъскави и тъмночервени.

— Божичко! — възкликна Сюзън, ококорила очи. — Божичко, кой би направил такова нещо? Погледни всички тези дребни нарези по ръбовете. Сякаш някой е изрязал кръстове върху кожата и после е махнал цялата кожа.

— Точно така смятам и аз.

— Смяташ, че някой е изрязал някаква фигура?

— Смятам, че се е опитал да заличи нещо. И като не е успял, е махнал кожата.

— Да заличи какво?

— Не е имало нищо — отвърнах аз. — На тези места не е имало нито татуировки, нито бенки, нито белези. Тъй като предварително не е имало нищо, тогава значи нещо е било направено и е трябвало да бъде заличено, защото е могло да се превърне в улика.

— Нещо като следи от ухапвания.

— Да — рекох аз.

Трупът още не беше се вкочанил напълно и бе леко топъл, когато започнах да попивам всяко местенце, което е било пропуснато при миенето. Проверих подмишничните ямки, бедрените гънки, зад ушите и вътре в тях, пъпа. Изрязах ноктите му и ги сложих в бели пликове, огледах косите му, за да видя дали няма някакви стърготинки или други дребни парченца от нещо.

Сюзън не откъсваше поглед от мен, усещах колко е напрегната. Най-накрая ме попита:

— Нещо специално ли търсиш?

— Първо, засъхнала семенна течност — отвърнах аз.

— Под мишниците му ли?

— Там и във всяка гънка на кожата, във всеки отвор, навсякъде.

— Ти обикновено не търсиш на тези места.

— Аз обикновено не търся зебри.

— Какво?

— В медицинското училище си имахме нещо като поговорка. Ако чуеш тропот на копита, търси коне. Но в този случай ние по-скоро търсим зебри.

Взех лупата и започнах да оглеждам тялото сантиметър по сантиметър. Когато стигнах до китките му, бавно обърнах дланите му нагоре, а после надолу и ги изучавах толкова дълго време, че Сюзън спря да върши работата си. Прегледах диаграмите, сравних всички следи от лечението с онези, които сама бях отбелязала.

— Къде са документите му? — попитах и се огледах наоколо.

— Ето ги тук. — Сюзън ми подаде книжата от болницата.

Започнах да ги преглеждам, като обърнах особено внимание на данните от интензивното отделение и на доклада на звеното за бърза помощ. Никъде не пишеше, че ръцете на Еди са били вързани. Опитах се да си спомня какво ми беше разказал Трент за намирането на тялото. Не беше ли споменал, че ръцете на Еди са били отпуснати до тялото?

— Откри ли нещо? — попита ме най-сетне Сюзън.

— Трябва да погледнеш през лупата, за да видиш. Ето тук. От вътрешната страна на китките и тук, на лявата, наляво от костта. Забелязваш ли остатъците от нещо лепливо? Следи от лейкопласт? Приличат малко на петна от кал.

— Едва-едва ги виждам. А може би има и някакви власинки, залепнали за тях — колебливо изрече Сюзън, притиснала рамо до моето, докато се взираше през лупата.

— И кожата е гладка — добавих аз. — На това място има по-малко косми, отколкото тук и тук.

— Значи космите са били измъкнати при свалянето на лейкопласта.

— Точно така. Ще вземем косъмчета от китките за изследване. Лепливото вещество и власинките могат да бъдат сравнени с лейкопласта, ако някога въобще бъде открит. А ако открием лейкопласта, можем да открием и ролката, от която е бил отрязан.