Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

Халатът ми беше сложен на един стол, бръкнах в джоба и извадих ключовете си.

— Ето, вземи — казах й и ги подадох. — Можеш да легнеш на дивана в кабинета ми. Веднага ми се обади, ако не ти мине замайването или ако се почувстваш по-зле.

Тя се появи отново след около един час, бе облякла зимното си палто и го беше закопчала до брадичката.

— Как се чувстваш? — попитах я аз, докато зашивах V-образния разрез.

— Малко съм отмаляла, но иначе съм добре.

Известно време мълчеше и ме наблюдаваше, а после добави:

— Докато бях горе, размислих. Струва ми се, че не трябва да ме включваш в списъка на свидетелите.

Учудено вдигнах очи. Беше обичайна практика онзи, който присъства на аутопсия, да бъде включен като свидетел в официалния доклад. Желанието на Сюзън не беше от голямо значение в случая, но изглеждаше странно.

— Аз не участвах при извършването на аутопсията — продължи тя. — Искам да кажа, че ти помогнах при външния оглед, но след това не съм присъствала. И знам, че това дело ще бъде голяма работа… ако изобщо хванат някого. Ако изобщо се стигне до съд. И ми се струва, че е по-добре да ме няма в списъка, след като не съм присъствала, както вече ти обясних.

— Добре — рекох аз. — Това не е проблем.

Сюзън ми остави ключовете и си тръгна.

Един час по-късно потърсих Марино — използвах телефона, който беше в колата ми.

— Познаваш ли директора на затвора на Спринг Стрийт? — попитах го аз.

— Франк Донахю. Къде се намираш?

— В колата си.

— Така си и помислих. Може би половината шофьори на камиони във Върджиния те слушат в момента.

— Няма какво толкова да чуят.

— Разбрах за момчето — каза той. — Привърши ли с него?

— Да. Ще ти се обадя от къщи. А междувременно можеш да направиш нещо за мен. Трябва веднага да огледам някои неща в затвора.

— Проблемът е, че ако се намесиш в работите на затвора, и той ще се намеси в твоите.

— Затова ти ще дойдеш с мен — отвърнах.

След като бях изкарала два жалки семестъра под опеката на бившия си професор, аз поне знаех, че трябва да бъда подготвена. Тъй че в събота следобед ние двамата с Марино потеглихме към щатския затвор. Небето беше оловносиво, вятърът огъваше дърветата край пътя и цялата вселена сякаш се тресеше от треска, отразявайки моето състояние.

— Искаш ли да знаеш моето лично мнение? — попита Марино, когато потеглихме. — Позволяваш на Грюман да те разиграва.

— Нищо подобно.

— Тогава защо при всяка екзекуция, с която и той е свързан, ти се държиш по този начин?

— А ти как би се справил с моето положение?

Той прибра запалката си.

— Точно като теб. Ще огледам дяволски добре трупа и електрическия стол, ще документирам всичко и ще му кажа, че е пълен глупак. Или още по-добре — ще кажа на пресата, че е пълен глупак.

Грюман бе цитиран в сутрешния вестник — казал, че Уодел не е получавал достатъчно храна и че по тялото му имало наранявания, които аз не съм можела да обясня.

— И какво става все пак? — попита Марино. — Да не би той да е защитавал тези гадове още, когато си била в юридическия факултет?

— Не. Преди няколко години му предложиха да стане директор на затворническата клиника в Джорджтаун. Тогава започна да се занимава с такива случаи на обществени начала.

— Сигурно му хлопа дъската.

— Той е твърдо против смъртното наказание и винаги успява да вдигне много шум около случаите, с които се заема. Да не говорим за случая „Уодел“.

— Аха. Свети Ник, покровителят на мръсниците. Страхотно, а? — рече Марино. — Защо не му изпратиш цветни снимки на Еди Хийт и не го помолиш да отиде да поговори с близките на момчето? Ще видиш тогава какво ще мисли за онзи гад, който е извършил това престъпление.

— Нищо не може да промени мнението на Грюман.

— Той има ли деца? Жена? Въобще някакви близки?

— Това не променя нещата, Марино. Предполагам, че не сте открили нищо ново за Еди.

— Не, нищо. И от окръжната полиция няма новини. У нас са дрехите му и куршумът. Може би в лабораториите ще имат късмет да открият нещо с помощта на твоите материали.

— А какво става с ПЗУП? — попитах аз, сещайки се за Програмата за задържане на углавни престъпници, разработена от ФБР, в която Марино и специалистът от ФБР Бентън Уесли участваха на регионално ниво.

— Трент подготвя формулярите, след около два дни ще ги разпратим — отговори Марино. — Снощи казах на Бентън за нашия случай.

— Мислиш ли, че Еди е от онези, които влизат в чужди коли?

— Според родителите му не е бил такъв. Или става въпрос за изненадващо нападение, или някой е спечелил доверието му и после лесно се е справил с него.