Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— Как изглеждаше в този момент? — попита Марино, докато Робъртс отключваше вратата.

— Нека просто да кажем, че расовата му принадлежност не позволяваше да пребледнее като платно. Иначе щеше да стане точно това.

Стаята беше по-малка, отколкото си я бях представяла. На около два метра от задната стена, в средата на излъскания циментов под се намираше столът — гол, твърд трон от гладък дъб. Широки кожени колани бяха прикачени към високото облегало, към краката на стола и към страничните облегалки.

— Уодел седна и най-напред затегнаха колана около кръста му — продължи Робъртс със същия безразличен тон. — После стегнаха ръцете и краката му. — Той грубо подръпваше коланите един по един. — За минута всичките бяха закопчани. Покриха лицето му с кожената маска… Ще ви я покажа след минутка. Сложиха му шлема и прикрепиха металната скоба към десния му крак.

Извадих фотоапарата си, една линийка и фотокопия на диаграмите, направени по време на огледа на трупа.

— Точно в единайсет и две минути го включиха за първи път… Това са две хиляди и петстотин волта и шест и половина ампера. Между другото два ампера могат да ви убият.

Нараняванията на Уодел, отбелязани върху диаграмите, съвпадаха точно с конструкцията на стола и разположението на коланите.

— Шлемът е прикрепен към това. — Робъртс показа една тръба, която се спускаше от тавана и точно над стола завършваше с крилна гайка.

Започнах да снимам стола от всички страни.

— А металната скоба е свързана с тази гайка тук.

Съскането на „светкавицата“ ми действаше странно. Чувствах се неспокойна.

— Този човек беше огромен.

— Кога започна да кърви? — попитах аз.

— При първото включване, госпожо. И продължи така, докато той свърши, после спуснаха една завеса, за да не го гледат повече свидетелите. Трима души от смъртния отряд разкопчаха ризата му, а лекарят преслуша сърцето му, опипа пулса и обяви, че е мъртъв. Сложиха Уодел на една носилка и го откараха в хладилника, където отиваме сега.

— Ами вашата теория за това, че столът нещо уж не бил в ред? — попитах.

— Глупости. Уодел беше висок близо два метра и тежеше сто и двайсет килограма. Той се печеше на шиш дълго преди да седне на електрическия стол и това вероятно се е отразило на кръвното му налягане. След като обявиха, че е мъртъв, заместник-директорът дойде да го види заради кръвотечението. Очите му не бяха изскочили от орбитите. Тъпанчетата му не бяха спукани. Носът му кървеше, дявол да го вземе, същото става с всички хора, които се напъват прекалено много в тоалетната.

Мълчаливо се съгласих с него. Кръвотечението на Уодел се дължеше на налягането върху средното ухо или на внезапно увеличение на кръвното налягане. Николас Грюман нямаше да бъде доволен от доклада, който смятах да му изпратя.

— Направихте ли проверка, за да се убедите, че столът не е бил повреден? — попита Марино.

— Както обикновено. Първо се проверяват съоръженията и се изпробват. — Посочи голямата разпределителна кутия, монтирана в стената зад стола и скрита зад сиви стоманени вратички. — Вътре има двайсет крушки от по двеста вата, с чиято помощ се правят тестовете. Правим проверка през седмицата преди екзекуцията, има три проверки в деня на екзекуцията и накрая още една пред свидетелите, когато се съберат.

— Да, спомням си — каза Марино, вперил поглед в остъклената кабина, предназначена за свидетелите, която се намираше наблизо. Вътре имаше дванайсет черни пластмасови стола, подредени в три спретнати редици.

— Всичко работеше като по поръчка — заяви Робъртс.

— Винаги ли е така? — попитах аз.

— Доколкото аз знам, да, госпожо.

— А къде е копчето?

Той ни посочи една кутия на стената, вдясно от свидетелската кабина.

— Има ключ, с който се включва токът. Но ако говорите за бутона, той е в контролното помещение. Шефът или определен човек завърта ключа и натиска бутона. Искате ли да видите?

— Май ще е добре да ни покажете.

Нямаше нищо особено за гледане, просто една малка кабинка, намираща се точно зад стената откъм гърба на електрическия стол. Вътре се виждаше голяма генераторна кутия с различни скали за намаляване и увеличаване мощността на тока, която достигаше до три хиляди волта. Множество малки светлинки показваха, че всичко е наред или предупреждаваха за повреда.

— В Грийнсвил всичко това ще бъде компютъризирано — обади се Робъртс.

В един дървен шкаф бяха сложени шлемът, скобата за крака и два дебели кабела, които той взе в ръка и ни обясни, че се прикрепват към крилните гайки от едната страна на стола и над него, а след това и към тази крилна гайка в горната част на шлема и към другата, която бе на металната скоба.