Мери Кларк - Другото лице

Отдавна не се беше сещал за това писмо. Сега откри, че мисли много за него.

Невъзможно бе двойственият живот на Едуин да не стане публична тайна, когато идентифицират трупа на Ани. Щеше ли Катрин да реши, че не желае повече да живее там, където всички познават Ед, че трябва да започне нов живот някъде другаде? Можеше и така да стане, особено ако изгубеше „Дръмдоу“. Това щеше да означава, че Мег също нямаше да бъде тук. При тази мисъл кръвта на Мак изстина.

Човек не може да промени миналото си, мина му през ума, но може да направи нещо за бъдещето си. Откриването на Едуин Колинс, ако още е жив, или на това, което се е случило с него, ако не е жив, щеше да освободи Мег и Катрин от терзанията на несигурността. Намирането на лекаря, с когото може би Хелън Петрович е имала връзка като секретарка в „Даулинг“, можеше да се окаже първата стъпка към разкриването на убийството.

Мак обичаше да шофира. Това беше подходящо време за размисъл. Днес обаче мислите му бяха в безпорядък, изпълнени с нерешени проблеми. Пътуването през Уечестър към моста Тапан Зий му се стори по-дълго от обикновено. Мостът, откъдето започна всичко преди повече от десет месеца.

Оттам до Трентън имаше още час и половина път. Мак пристигна в болницата „Вали Мемориъл“ в десет и половина и потърси директора.

— Вчера се обаждах по телефона и ми казаха, че ще мога да се срещна с него.

Фредерик Шулер беше стегнат мъж на около четирийсет и пет години с топла усмивка, която контрастираше със сериозното му изражение.

— Чувал съм за вас, доктор Макинтайър. Предполагам, че работата ви върху терапията на човешките гени става все по-интересна.

— Интересна е — съгласи се Мак. — На път сме да открием метод за предотвратяване на огромен брой болести. Най-трудното е да запазим търпение, докато се изпробва и се отчетат грешките, когато толкова много хора очакват отговорите.

— Съгласен съм. Не притежавам подобно търпение и затова от мен не излезе добър изследовател. Което означава, че след като жертвате един ден, за да дойдете дотук, имате сериозна причина. Секретарката ми каза, че не търпи отлагане.

Мак кимна. Доволен беше, че стигнаха до същността.

— Тук съм заради скандала в клиниката „Манинг“.

Шулер се намръщи.

— Положението наистина е ужасно. Не мога да повярвам, че една жена, която е работила като секретарка в нашия център „Даулинг“, е успяла да измами специалисти, че е ембриолог. Някой е оплел конците в случая.

— Или някой е обучил една много възприемчива ученичка, въпреки че очевидно не я е обучил достатъчно добре. В онази лаборатория се установяват много проблеми, и то сериозни проблеми като възможно погрешно маркиране на епруветки със замразени ембриони или дори умишленото им увреждане.

— Ако има области, които трябва да бъдат обследвани на национално равнище, то изкуственото възпроизвеждане е първата от тях. Съществува огромен потенциал за грешки. При оплождане на яйцеклетка с чужда сперма и при успешно имплантиран ембрион се ражда дете, чиято генетична структура е петдесет процента по-различна от онова, което родителите с право очакват. Детето може генетически да е наследило медицински усложнения, които не могат да бъдат предвидени. То… — той млъкна отведнъж. — Извинете, на вас ли точно ще обяснявам. С какво мога да ви бъда полезен?

— Меган Колинс е дъщеря на Едуин Колинс — човека, когото обвиняват за назначаването на Хелън Петрович с фалшиви документи. Мег е телевизионен репортер от Трети канал в Ню Йорк. Миналата седмица тя е говорила с шефа на центъра „Даулинг“ за Хелън Петрович. Явно някои от колегите на Петрович смятат, че тя е имала връзка с лекар от тази болница, но не знаят с кого. Опитвам се да помогна на Меган да го открием.

— Петрович не е ли напуснала „Даулинг“ преди повече от шест години?

— Преди почти седем години.

— Осъзнавате ли колко голям е медицинският ни персонал тук?

— Да — каза Мак. — И зная, че имате консултанти, които не се числят към вас, но идват редовно. Търся игла в купа сено, но на този етап, когато следователите са убедени, че Едуин Колинс е убиецът на Петрович, можете да си представите с какво отчаяние дъщеря му иска да знае дали съществува някой, който има причина да я убие.

— Да, разбира се — Шулер започна да си води записки. — Имате ли представа колко време Петрович може би се е срещала с този лекар?

— Както подразбирам, година-две, преди да се премести в Кънетикът. Но това е само предположение.