Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

Вече над две десетилетия той бе един от най-влиятелните хора във Вашингтон. В много отношения именно Дани бе създал правилата на политическите интриги. Започнала някога от шепа адвокати, дремещи по заседанията на Конгреса, днес тази игра се бе превърнала в един цял свят с невъобразима сложност и също тъй невъобразимо високи залози. Като опитен адвокат и „специалист“ по Капитолия, Бюканън бе защитавал замърсителите срещу Агенцията за опазване на околната среда, та да могат и занапред да сеят смърт сред неподозиращите нищо хора; бе определял политическата стратегия на фармацевтични гиганти, виновни за гибелта на майки и неродените им деца; бе бранил със зъби и нокти оръжейните производители, които изобщо не се интересуваха дали производството им е безопасно; бе разигравал задкулисни интриги в полза на автомобилни заводи, отказващи да признаят вината си за безброй катастрофи; и накрая нагази в най-печелившия бизнес, като оглави свирепата война на тютюнопроизводителите срещу целия свят. По онова време Вашингтон не можеше да си позволи да отблъсне с лека ръка нито него, нито клиентите му. И Бюканън натрупа огромно състояние.

Много от стратегиите, които бе измислил тогава, днес се превръщаха в основи на законодателната манипулация. Неведнъж Бюканън бе карал конгресмени да предлагат законопроекти, които нямаше да бъдат одобрени, но подриваха основите на една бъдеща промяна. Клиентите на Бюканън мразеха промените. Непрекъснато му се налагаше да отбива атаките на онези, които просто желаеха да заемат тяхното място. Колко пъти бе успявал да се измъкне от политически крах, заливайки кабинетите на конгресмените с писма, пропагандни листовки и зле прикрити заплахи за прекратяване на финансовата подкрепа. „Моят клиент ще ви подкрепи на изборите, сенаторе, защото знае, че сте почтен към нас. Впрочем дарението вече е преведено по сметката на избирателния ви щаб.“ Колко пъти бе изричал тези думи.

По ирония на съдбата именно печалбата от тези игри в полза на всемогъщите доведе преди десетина години до драматична промяна в живота на Бюканън. Първоначалният му план предвиждаше най-напред да изгради кариера, сетне да се задоми и да заживее спокойно. По-късно обаче Бюканън реши, че ще е добре да обиколи света, преди да поеме отговорността за дом и семейство. Така потегли на фотографско сафари из Африка с джип за шейсет хиляди долара. Заедно с прекрасните диви животни срещна невъобразими бездни на човешката нищета и страдание. При друго пътуване до една отдалечена област в Судан той видя масово погребение на деца. Казаха му, че през селото минала епидемия. Ставаше дума за една от смъртоносните болести, които редовно върлували из района, покосявайки и млади, и стари. Каква болест? — попита Бюканън. Нещо като заушки, отговориха местните жители.

При още едно пътешествие видя как в китайско пристанище разтоварват милиарди американски цигари, предназначени за хора, които и без това вече по цял ден носеха маски поради неописуемото замърсяване на въздуха. Стана свидетел как забранени за употреба в Съединените щати противозачатъчни средства се прехвърлят в огромни количества към Южна Америка, придружени с упътване, отпечатано само на английски. Видя бордеи край небостъргачите в Мексико Сити, гладуващи скитници редом с безскрупулни капиталисти в Русия. Не бе успял да посети Северна Корея, но знаеше, че по най-скромни преценки през последните пет години в тази гангстерска държава десет процента от населението са умрели от глад. Всяка страна можеше да разкаже своя безумна история.

След две години скитане по света желанието на Бюканън да се задоми изчезна напълно. Всички умиращи деца, които бе виждал, станаха негови деца, негово семейство. Още милиони пресни гробове щяха да поглъщат млади, стари, гладуващи по целия свят, ала това нямаше да стане без борба — борбата, която вече беше и негова. Той се хвърли в нея със страст, даде й повече, отколкото бе давал на тютюневите, химическите и оръжейните великани. И до днес помнеше съвсем ясно мига на откровение — обратния полет от Южна Америка, тоалетната на самолета, себе си на колене с разтърсван от спазми стомах. Имаше чувството, че лично е убил всяко от мъртвите деца, които видя по време на пътешествието.

Сякаш прогледнал отново, Бюканън продължи обиколките, за да види с какво може да помогне. Веднъж лично докара храни и лекарства в една страна само за да открие накрая, че няма начин да ги превози до вътрешните райони. Остана да гледа безпомощно как мародери разграбват неговата „помощ“ до последната троха. После започна да събира дарения за хуманитарни организации като Съюза за американски помощи и Католическата благотворителна служба. Справяше се добре, но доларите бяха капка в морето. Статистиката не бе в тяхна полза; проблемите само се задълбочаваха.