Дейвид Балдачи: Да спасиш свидетел

Тя плъзна пръст по устните му, целуна го, вгледа се в сините очи, зад които дори и сред нощния мрак сякаш се криеше топъл слънчев лъч. Не бе вярвала, че ще ги види отново; може би единствено надеждата, мисълта за тях я бе изтръгнала от смъртта. Сега не знаеше за какво друго си струва да живее. Освен за безграничната обич към този мъж.

— Включи двигателя — предложи тя.

Той я погледна с недоумение, но замълча. Врътна ключа и двигателят заработи.

— Карай напред.

Той отлепи от тротоара и колата зад тях незабавно повтори маневрата. Потеглиха плътно един зад друг.

— Рейнолдс сигурно си скубе косите — каза Лий.

— Ще го преживее.

— Накъде? — попита той.

— Колко бензин имаш?

Лий изненадано сви рамене.

— Днес съм стоял на място. Пълен резервоар.

Тя се бе сгушила до него, прегръщаше го през кръста и косата й го гъделичкаше по носа; ароматът й беше вълшебен, опияняващ.

— Дай да спрем на някоя отбивка край магистралата. — Тя се озърна към звездното небе. — Ще ти покажа съзвездията.

Той я погледна.

— Отдавна ли гониш звездите?

Тя се усмихна.

— Откакто се помня.

— А отсега нататък?

— Не могат да ме охраняват насила, нали?

— Така е. Но ще бъде опасно за теб.

— А не искаш ли да е опасно за нас?

— Както кажеш, Фейт. Както кажеш. Ами като ни свърши бензинът?

— Засега просто карай.

И Лий я послуша.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2379

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008

Издание:

Обсидиан, София 2000

ISBN 954–8240–78–5

Худ. оформление Кръстьо Кръстев