Дейвид Балдачи: Да спасиш свидетел

— Как така?

— Мнозина от хората, които трябваше да подкупя, за да съдействат при отпускането на помощи, участват и в комисии, контролиращи ЦРУ. Например двама от членовете на тази комисия, сенаторите Джонсън и Макнамара, работят и в комисията по фондовете за външна политика. Човекът от ЦРУ ми даде списък с имената на всички хора, които иска да компрометира. Сенаторите Джонсън и Макнамара бяха в този списък. Планът му предвиждаше чрез заплахи да принуди тях и мнозина други да използват служебното си положение в полза на ЦРУ. Увеличение на бюджета, по-широки дейности, по-слаб контрол от страна на Конгреса. И тъй нататък. В замяна аз щях да им плащам значителни суми.

Бюканън погледна Джонсън и Макнамара, които преди десет години тъй охотно бяха приели неговото предложение. Както се полага, сега лицата им изразяваха само гняв и възмущение. През изминалата седмица Бюканън се бе срещнал с всички свои „пенсионери“, за да им обясни какво става. Ако искаха да оцелеят, трябваше категорично да подкрепят лъжливата му история. Какво друго им оставаше? Освен това трябваше да продължат съвършено безплатно подкрепата си за делото на Бюканън. Най-сетне наистина щяха да се превърнат в „благодетели“. Слава богу.

Беше разказал цялата истина и на Уорд. Старият му приятел прие нещата далеч по-спокойно, отколкото се надяваше Бюканън. Не го упрекна, а изцяло застана зад него. Трябваше да накажат по-тежкото престъпление.

— Това ли е цялата истина, мистър Бюканън?

— Да, сър — отговори Бюканън с физиономия на светец.

Торнхил седеше неподвижно. Лицето му бе като на смъртник, прекрачващ в газовата камера — по него се изписваха едновременно примирение, ужас и смайване. Очевидно Бюканън бе сключил сделка. Политиците щяха да подкрепят неговата версия. Торнхил четеше това по лицата на Джонсън и Макнамара. Как можеше да оспори твърденията им, без да разкрие собствената си роля? Нямаше начин да скочи и да заяви: „Не беше така. Бюканън ги подкупваше отпреди. Аз само го хванах и използвах момента, за да организирам изнудването.“ Ето я ахилесовата му пета. Никога не бе мислил за нея. Като в историята за жабока и скорпиона, само че този път скорпионът щеше да оцелее.

— Какво направихте? — попита Уорд.

— Незабавно потърсих хората от списъка, включително сенаторите Джонсън и Макнамара, и им разказах за станалото. Съжалявам, че тогава не успяхме да ви уведомим, господин председател, но трябваше да действаме в пълна тайна. Съвместно решихме да организираме нещо като измама. Аз щях да се преструвам, че изпълнявам плана на ЦРУ, а другите — че са се поддали. После, докато ЦРУ събираше материал за изнудване, аз от своя страна щях тайно да събирам доказателства срещу ЦРУ. Когато сметнехме, че уликите са неопровержими, щяхме да ги представим на ФБР.

Уорд свали очилата и ги разклати пред лицето си.

— Адски рисковано начинание, мистър Бюканън. Известно ли ви е дали тази операция по изнудването е била официално одобрена от ЦРУ?

Бюканън поклати глава.

— Очевидно не я организираше цялото Управление, а един отделен служител.

— Какво стана след това?

— Събрах необходимите доказателства, но по това време моята сътрудничка Фейт Локхарт, която не беше в течение на събитията, започна да подозира нещо нередно. Вероятно е смятала, че аз наистина организирам заговор за изнудване. Естествено, не можех да й се доверя. Тя се обърна към ФБР. Започна разследване. Човекът от ЦРУ узна за това и се опита да убие мис Локхарт. За щастие тя оцеля, но загина един агент от ФБР.

При тези думи из цялата зала се надигна шум.

Уорд се втренчи в Бюканън.

— Искате да кажете, че високопоставен служител в ЦРУ е извършил убийство на агент от ФБР?

Бюканън кимна.

— Загинаха още няколко души, включително… — За момент той наведе глава и устните му затрепераха. — Включително Фейт Локхарт. Това е причината да се явя днес тук. Искам да сложа край на убийствата.

— Кой е този човек, мистър Бюканън? — попита Уорд с отлично разиграно възмущение и любопитство.

Бюканън се завъртя и посочи право към Робърт Торнхил.

— Заместник-директорът по операциите Робърт Торнхил.

Торнхил скочи от стола, гневно размаха юмрук и изрева:

— Това е гадна лъжа. Цялата тази сбирка е цирк, гнусна комедия, каквато не съм виждал през всичките си години на държавна служба. Подмамвате ме тук, за да слушам нелепите възмутителни обвинения на тази личност. Те… те снощи бяха в дома ми. Този Бюканън и онзи, другият. — Торнхил гневно посочи Лий. — Той се целеше с пистолет в главата ми. Заплашваха ме със същата налудничава история. Твърдяха, че разполагат с доказателства, но избягаха, след като усетих техния блъф. Настоявам незабавно да бъдат поставени под арест. Смятам да заведа съдебно дело. А сега моля за извинение, но имам по-важна работа.