Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

— Това не е шега — гневно каза Бюканън.

— Да, наистина не е шега и се надявам да получите лекарска помощ, от каквато явно се нуждаете. И моля ви, много внимавайте този ваш приятел да не нарани някого с пистолета.

Това сигурно ще прозвучи чудесно на записа. Колко се тревожа за хората.

Бюканън взе касетата.

— Няма ли да оставите доказателството за моите престъпления?

Бюканън се завъртя и го изгледа свирепо.

— При сегашните обстоятелства смятам, че не е необходимо.

Изглежда готов да ме убие, помисли си Торнхил. Добре, много добре.

Торнхил проследи с поглед как двамата бързо се отдалечават по алеята и изчезват в уличните сенки. След минута чу шум от кола. Той изтича към телефона, после спря. Дали не го подслушваха? Дали цялата сценка не бе разиграна само за да го накара да допусне грешка? Той се загледа към прозореца. Да, онези двамата можеха в момента да дебнат отвън. Торнхил натисна един бутон под бюрото си. Завесите се спуснаха и в същото време откъм всеки прозорец долетя тихичко шумолене — бял шум. Той отвори чекмеджето и извади обезопасения телефон. В него бяха вградени толкова много системи за сигурност и заглушаване, че дори магьосниците от Агенцията за национална сигурност не биха могли да засекат разговор по него. Също като технологията, използвана във военните самолети, телефонът изстрелваше електромагнитни смущения, които проваляха всички опити за засичане на сигнала. Дотук с електронното подслушване, жалки любители.

— Бюканън и Лий Адамс бяха в кабинета ми — изрече той по телефона. — Да. В собствения ми дом, по дяволите! Току-що си тръгнаха. Искам всички хора, които можем да съберем. До Ленгли са само няколко минути път. Би трябвало да ги намерите. — Той спря за момент, за да разпали лулата си. — Дрънкаха някакви глупости за запис, в който признавам, че съм убил агента от ФБР. Но Бюканън просто блъфираше. Лентата е унищожена. Предположих, че носят микрофони, и се направих на глупак. Едва не платих с живота си за това. Онзи идиот Адамс без малко да ми пръсне черепа. Бюканън каза, че Локхарт била мъртва, и ако не лъже, това е добре за нас. Не знам дали не работят съвместно с ФБР. Но без записа нямат доказателства за онова, което извършихме. Какво? Не, Бюканън се молеше да не го закачаме. Можело да продължим с плана за изнудването, само да му пощадим живота. Жалка картинка. Когато ги видях за пръв път, помислих, че идват да ме убият. Онзи Адамс е опасен. Казаха ми, че Константинопъл убил двама от нашите. Той сигурно е мъртъв, тъй че ще трябва да внедрим нов човек във ФБР. Но каквото и да правите, най-напред ги намерете. И този път никакви грешки. Искам ги мъртви. А след това идва време да пристъпим към нашия план. С нетърпение чакам да видя лицата на онези нещастници от Капитолия, когато ги притисна до стената.

Торнхил изключи телефона и седна зад бюрото. Колко смешно, че бяха дошли тук. Отчаяна постъпка. На отчаяни хора. Наистина ли си мислеха, че могат да го измамят с елементарен блъф? Това му се стори оскърбително. Но в крайна сметка той спечели. Истината бе, че утре или в някой от близките дни те щяха да бъдат мъртви, а той жив.

Торнхил се изправи. Бе проявил храброст и хладнокръвие въпреки натиска. Оцеляването винаги опиянява, помисли си той и загаси лампата.

В ранното утро сградата на Сената както винаги гъмжеше от народ. Робърт Торнхил крачеше енергично по дългия коридор, размахвайки куфарчето си. Миналата нощ бе успешна в редица отношения. Помрачаваше я само едно — че не успяха да открият Бюканън и Адамс.

Но иначе нощта мина просто чудесно. Мисис Торнхил бе силно впечатлена от животинската му енергия. Тя дори стана рано да му приготви закуска, облечена в черна прилепнала нощница. Това не се бе случвало от години — и закуската, и прилепналата нощница.

Заседателната зала се намираше в дъното на коридора. Малкото царство на Ръсти Уорд, помисли си Торнхил и изсумтя. Уорд управляваше по южняшки — гранитен юмрук в кадифена ръкавица. Приспиваше жертвите със своя сладникав провлечен говор и точно когато най-малко очакваха, изведнъж се нахвърляше да ги смаже, а проницателният му поглед и изумително точно подбраните думи направо приковаваха поредния нещастник на горещия стол.

Ръсти Уорд дразнеше старомодната изтънчена чувствителност на Торнхил във всяко едно отношение. Но тази сутрин той бе готов. Можеше да говори за наказателни отряди и тайни акции чак докато кравите се приберат у дома, както обичаше да казва самият Уорд; и в крайна сметка сенаторът щеше да разполага с точно толкова информация, колкото и в началото на заседанието.