Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

Торнхил се опита да мине покрай Лий, но частният детектив стана и прегради пътя му.

Торнхил се озърна към Уорд.

— Ако веднага не сторите нещо, господин председател, ще бъда принуден да повикам полицията по телефона. Едва ли ще ви е много приятно да видите тази история във вечерните новини.

— Имам доказателства за всичко, което описах — каза Бюканън.

— Какви? — провикна се Торнхил. — Онзи измислен запис, с който ме заплашвахте снощи? Ако е тъй, представете го. Каквото и да има на него, несъмнено ще се окаже фалшификация.

Бюканън отвори куфарчето, което лежеше на масата пред него. Вместо звукозапис той извади отвътре видеокасета и я подаде на един от помощниците на Уорд.

Пред погледите на всички присъстващи друг помощник докара количка, върху която имаше телевизор и видеокасетофон. Разположи я в ъгъла, където екранът щеше да се вижда най-добре. След това взе касетата, зареди я, отстъпи назад и натисна дистанционното управление. Всички загледаха със стаен дъх светналия екран.

Видяха как Лий и Бюканън напускат кабинета. После Торнхил седна зад бюрото си, взе телефона, поколеба се и измъкна от чекмеджето друг телефон. Напрегнато заговори в слушалката. Снощният му разговор прозвуча още веднъж пред цялата зала. Заговорът за изнудване, убийството на агент от ФБР, заповедта за ликвидиране на Бюканън и Лий Адамс. Победоносното изражение, с което остави слушалката, бе в невероятен контраст със сегашната му физиономия.

Когато екранът изгасна, Торнхил продължи да се взира в телевизора със зяпнала уста. Устните му помръдваха, но не издаваха нито звук. Куфарчето му с всичките документи се търкулна на пода.

Уорд почука с писалка по микрофона и впи поглед в Торнхил. По лицето на сенатора бе изписано леко задоволство, но то не можеше да се пребори с изражението на погнуса. Уорд наистина изпитваше отвращение от видяното.

— След като сам признахте, че снощи тези хора са ви посетили, едва ли ще обявите доказателството за фалшифицирано, мистър Торнхил — рече Уорд.

Дани Бюканън седеше кротко с наведена глава. Лицето му изразяваше облекчение, печал, надежда и безпокойство за бъдещето. Очевидно и той желаеше да сложи точка веднъж завинаги.

Лий гледаше втренчено Торнхил. Другата задача, която изпълни снощи в жилището на Торнхил, беше сравнително проста. Използваната технология действаше чрез електрическата мрежа. Апаратурата представляваше безжична система с предавател от 2,4 гигахерца, скрита камера и антена — всичко това маскирано като противопожарен детектор в кабинета на Торнхил. Дори наистина изпълняваше функциите на детектор, като същевременно предаваше изображения. Получаваше енергия от нормалната електрическа инсталация и подаваше ясен образ и звук за всичко станало в обсега на камерата. Торнхил бе попречил на компрометиращия разговор да напусне къщата, но изобщо не бе предположил, че вътре в самия му кабинет има миниатюрен троянски кон.

— Готов съм да дам показания пред съда — каза Дани Бюканън.

Той стана, обърна се и тръгна по пътеката.

Лий потупа Торнхил по рамото.

— Извинете ме — рече учтиво той.

Торнхил сграбчи ръката му.

— Как го направи? — попита той.

Лий се изтръгна и догони Бюканън. Двамата тихо напуснаха залата.

Точно един месец след показанията на Бюканън пред комисията Робърт Торнхил изтича надолу по стъпалата на Вашингтонския федерален съд, изпреварвайки своите адвокати. Макар и измъчен, беше на свобода. Колата го чакаше долу. Той бързо се настани вътре. След четири седмици зад решетките беше освободен под гаранция. Сега идваше време за работа. Време за мъст, дявол да го вземе!

— Всички ли са уведомени? — попита Торнхил.

Шофьорът кимна.

— Вече са там. Чакат ви.

— Какво е положението с Бюканън и Адамс?

— Бюканън е укрит по програмата за защита на свидетели, но имаме някои идеи как да го открием. Адамс е налице. Може да бъде намерен по всяко време.

— А Локхарт?

— Мъртва е.

— Сигурни ли сте?

— Не сме разкопали гроба й, но по всичко личи, че е умряла от раните си в болницата на Северна Каролина.

Торнхил въздъхна и се облегна назад.

— Има късмет.

Колата се спусна в един обществен гараж, спря и Торнхил излезе. Качи се в чакащия пикап, който веднага потегли в обратна посока. ФБР нямаше как да го проследи.

След четирийсет и пет минути Торнхил се намираше в изоставен търговски център. Влезе в асансьора и след секунди се озова на сто метра под земята. Колкото по-ниско слизаше, толкова по-спокоен се чувстваше. Тази мисъл го развесели.