Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

— Да, кирливите ризи и тъй нататък — изсумтя презрително Лий. — Ура за родината. — Докато минаваха край някаква поща, той козирува подигравателно към знамето пред сградата. — Добре, щом Торнхил вече го няма, от какво ще опазвате Фейт?

— Знаеш отговора. Когато умря, Торнхил отнесе в гроба имената на всички замесени. Но те още са по местата си, знаем това. Помниш ли онзи видеозапис? Торнхил разговаряше с някого по телефона и този човек още е жив. В момента ЦРУ води вътрешно разследване, но не бих разчитала на резултати. А ти знаеш, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се доберат до Фейт и Бюканън. Ако не заради друго, то поне за отмъщение. — Тя докосна ръката му. — И до теб, Лий.

Той я погледна и разбра какво мисли.

— Не. За нищо на света не приемам да ме охранявате. Няма да свикна с новото име. Понякога и старото едва си го спомням. Предпочитам да чакам главорезите на Торнхил. Поне ще се позабавлявам, преди да умра.

— Лий, това не е шега. Ако не се укриеш, попадаш под сериозна заплаха. А ние не можем да те следим денонощно.

— Тъй ли? След всичко, което сторих за Бюрото? Значи няма да получа безплатна тениска с надпис ФБР?

— Защо си правиш шеги?

— Може би вече нищо не ме интересува, Брук. Ти си умна жена, не ти ли е хрумвало нещо подобно?

През следващите няколко километра мълчаха и двамата.

— Ако решавах аз — каза най-сетне Рейнолдс, — щеше да имаш каквото пожелаеш, дори собствен остров и слуги някъде из южните морета. Но не зависи от мен.

Той сви рамене.

— Ще рискувам. Ако са решили да ме подгонят, тъй да бъде. Ще видят, че съм по-костелив орех, отколкото предполагат.

— Мога ли с нещо да променя решението ти?

Той повдигна цветята.

— Можеш да ми кажеш къде е Фейт.

— Не мога. Знаеш, че не мога.

— Я стига, знаеш, че можеш. Дори си длъжна.

— Лий, моля те…

Той стовари огромния си юмрук върху таблото и го пропука.

— Дявол да го вземе, Брук, ти не разбираш. Трябва да видя Фейт. Трябва!

— Напротив, Лий, разбирам те. Точно затова ми е толкова трудно. Но ако ти кажа и отидеш при нея, ще застрашиш живота й. Както и своя. Знаеш го. Това е нарушение на правилата. И няма да го направя. Съжалявам. Нямаш представа колко ужасно се чувствам.

Лий облегна глава назад и двамата млъкнаха за няколко минути. Рейнолдс караше, без сама да знае накъде.

— Как е тя? — тихо запита Лий по някое време.

— Няма да те лъжа. Куршумът я е засегнал жестоко. Възстановява се, но бавно. На два пъти лекарите едва не я изтърваха.

Лий закри лицето си с длан и бавно поклати глава.

— Ако това ще те утеши, тя също не искаше да приеме.

— Божичко — възкликна Лий, — сега вече всичко е превъзходно. Чувствам се най-щастливият човек на света.

— Не това исках да кажа.

— Значи наистина няма да ми позволиш да я видя?

— Да, наистина.

— Тогава ме свали на ъгъла.

— Но колата ти остана до болницата.

Той отвори вратата още преди Рейнолдс да спре.

— Ще се поразходя.

— Дотам са километри — каза Рейнолдс с изтънял глас. — Навън е ужасен студ, Лий. Нека да те откарам. Нека да изпием по чаша кафе. И да поговорим още малко.

— Искам да подишам чист въздух. Пък и за какво да говорим? Свършиха ми се приказките. Може вече никога да не проговоря. — Той излезе, после наведе глава към нея. — Все пак можеш да направиш нещо за мен.

— Само кажи.

Той й подаде цветята.

— Можеш ли да ги изпратиш на Фейт? Ще ти бъда благодарен.

Лий затвори вратата и се отдалечи.

Рейнолдс стисна кошницата и го загледа как крачи с наведена глава и ръце в джобовете. Раменете му се разтърсваха. Брук Рейнолдс се облегна назад и по лицето й потекоха сълзи.

Девет месеца по-късно Лий дебнеше около тайното любовно гнезденце на един мъж, който скоро щеше да получи заявление за развод от измамената си съпруга. Изпълнена с подозрения, жената бе потърсила детектив и не след дълго Лий стана свидетел как през квартирата минава дълга върволица млади красавици. Съпругата държеше да получи солидно финансово обезщетение от виновника, който според последни данни притежаваше акции за около петстотин милиона в някаква високотехнологична фирма към Интернет. И Лий щеше да й помогне с огромно удоволствие. Прелюбодеецът му напомняше за Еди Стипович, богатия съпруг на бившата му жена. Докато събираше уличаващи доказателства, понякога имаше чувството, че замеря с камъни уродливата глава на ситния Еди.

Лий вдигна фотоапарата и направи няколко снимки на висока руса хубавица с минипола, отиваща с кръшна походка към къщата. Снимката на сладострастно ухиления виновник, застанал гол до кръста на прага с кутия бира в ръката, щеше да представлява доказателство номер едно за адвокатите на съпругата му. Напоследък разводите по взаимно съгласие сериозно засягаха занаята на частните детективи, но когато се стигнеше до подялба на имуществото, гадните удари все още намираха приложение. Никой не обичаше да се излагат на показ такива подробности. Особено когато имаше и деца, както в сегашния случай.