Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

— Фил? — повтори Торнхил с пресъхнала уста.

Когато групата стигна до асансьора, Уинслоу се обърна.

— Не можем да позволим този случай да продължава. Нещата не бива да стигнат до съд. И не можем да те оставим да се измъкнеш. Ще те търсят докрай. Трябва да приключим, Боб.

Торнхил се надигна от стола.

— Тогава можем да фалшифицираме моята смърт. Самоубийство.

— Съжалявам, Боб. Трябва да приключим категорично и честно.

— Фил! — изкрещя Торнхил. — Моля те!

Когато всички влязоха в асансьора, Уинслоу хвърли последен поглед към своя приятел.

— Понякога са нужни жертви, Боб. Ти знаеш това по-добре от всички ни. За благото на страната.

Вратата на асансьора се затвори.

Стиснал внимателно кошницата с цветя, Лий вървеше по болничния коридор. След като Фейт започна да се възстановява, бяха я прехвърлили в една болница близо до Ричмънд, Вирджиния. Водеше се под измислено име и пред вратата й денонощно стоеше въоръжен пазач. Смятаха, че болницата е достатъчно далече от Вашингтон, за да опазят в пълна тайна нейното местонахождение, и същевременно достатъчно близо, за да може Брук Рейнолдс да я наглежда.

Въпреки всичките си отчаяни молби към Рейнолдс Лий едва днес бе получил разрешение да навести Фейт. Е, поне беше жива. И се възстановявала с всеки изминал ден, твърдяха лекарите.

Затова много се изненада, когато наближи стаята и не видя пазач в коридора. Почука на вратата, изчака малко, след това я отвори. Стаята беше празна, на леглото имаше само дюшек. Няколко секунди той обикаля замаяно вътре, после изтича към коридора и едва не се сблъска с една сестра. Стисна я за ръката.

— Пациентката от двеста и дванайсета! Къде е?

Сестрата огледа празната стая, после се обърна към него с опечалено лице.

— Роднина ли сте?

— Да — излъга той.

Тя погледна цветята и лицето й стана още по-тъжно.

— Не ви ли се обадиха?

— Да ми се обадят? За какво?

— Тя почина снощи.

Лий пребледня.

— Починала — избъбри той. — Но нали беше вън от опасност? Щеше да оздравее. Как тъй починала?

— Моля ви, сър, тук има и други пациенти. — Сестрата стисна ръката му и го поведе настрани. — Не знам подробности. Било е преди моята смяна. Мога да потърся човек, който да отговори на въпросите ви.

Лий дръпна ръка.

— Слушайте, не може да е мъртва, разбирате ли? Това беше само прикритие. За да я опазят.

— Какво? — смая се жената.

— Оттук аз поемам нещата — изрече нечий глас.

Двамата се озърнаха и видяха Брук Рейнолдс. Тя показа значката си на сестрата и повтори:

— Оттук поемам аз.

Жената кимна и бързо се отдалечи.

— Какво става, по дяволите? — запита Лий.

— Да поговорим някъде на спокойствие.

— Къде е Фейт?

— Не тук, Лий! Дявол да го вземе, нима искаш да провалиш всичко?

Рейнолдс дръпна ръката му, но Лий не помръдваше, а тя знаеше, че не може да го отведе насила.

— Защо да идвам с теб?

— Защото ще ти кажа истината.

Качиха се в колата и Рейнолдс потегли.

— Знаех, че днес ще дойдеш, и исках да те изчакам в болницата. Не успях да пристигна навреме. Извинявай, че трябваше да го чуеш от сестрата. Не така исках да стане.

Рейнолдс сведе очи към цветята, които той продължаваше да държи, и сърцето й се сви от съчувствие. В този момент не беше служителка на ФБР, а обикновено човешко същество, виждащо как се разбива едно сърце. А от онова, което имаше да каже, само щеше да стане още по-лошо.

— Фейт е включена в програмата за защита на свидетели. Бюканън също.

— Какво? За Бюканън разбирам. Но Фейт изобщо не е свидетелка!

Облекчението на Лий бе също тъй силно, както и гневът. Ама че объркана история!

— Но тя се нуждае от защита. Ако някои хора узнаят, че още е жива… сам знаеш какво може да стане.

— Кога е проклетият процес?

— Всъщност няма да има процес.

Лий се втренчи в Рейнолдс.

— Само не ми казвай, че онзи мръсник Торнхил е сключил някаква сделка. Само това не ми казвай.

— Няма сделка.

— Тогава защо?

— За процес трябва да има обвиняем.

Рейнолдс потропа с пръсти по волана, после си сложи тъмните очила. Посегна да засили отоплението.

— Чакам — каза Лий. — Или може би не ми се полага обяснение?

Рейнолдс въздъхна и изправи глава.

— Торнхил е мъртъв. Открили са го в колата му на един черен път с огнестрелна рана в главата. Самоубийство.

Лий бе зашеметен. След минута едва намери сили да промърмори:

— Като последен страхливец.

— Мисля, че това беше облекчение за всички. Или поне за хората от ЦРУ. Меко казано, случаят ги потресе до дъното на потайните им души. Навярно и за страната ще е по-добре да избегнем един дълъг и мъчителен съдебен процес.