Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

После Луиза бавно затвори очи и повече не ги отвори.

Лу се запита с тревога дали това ще е цялото чудо.

— Мис Лу, викат ни в съда.

Тя се обърна и видя Юджин да стои с разширени очи на прага.

— Мистър Котън иска и двамата да дадем показания.

Лу бавно пусна ръката на Луиза, обърна се и излезе.

Минута по-късно Луиза отново отвори очи. Тя огледа стаята. За момент по лицето й се изписа страх, сетне на негово място дойде спокойствие. Тя започна да се надига, отначало изненадана, че лявата половина на тялото й не се подчинява. Докато полагаше отчаяни усилия да се раздвижи, старицата не откъсваше очи от прозореца. Напредваше бавно, печелеше сантиметър по сантиметър и най-сетне почти седна в леглото, с поглед, все тъй прикован в онзи прозорец. Сега Луиза дишаше тежко, в кратката борба бе вложила цялата си воля и сила. Но макар и подпряна безпомощно върху възглавницата, се усмихваше. Защото отвъд широкия болничен прозорец ясно се виждаше нейната планина. За жената гледката бе прекрасна, макар че зимата заличаваше почти всички цветове. Догодина те непременно щяха да се завърнат. Както винаги. Като семейство, което никога не те напуска за дълго време. Това бе планината за нея. И очите й останаха приковани към познатите високи скали и дървета, докато тялото на Луиза Мей Кардинал потъваше във вечен покой.

В съдебната зала Котън застана пред подиума и обяви с мощен глас:

— Призовавам мис Луиза Мей Кардинал.

Тълпата ахна. После вратата се отвори и в залата влязоха Лу и Юджин. Милър и Гуд си възвърнаха самодоволните усмивки, когато видяха, че не идва старицата, а нейната правнучка. Докато Юджин сядаше, Лу продължи към свидетелското място.

Фред пристъпи до нея.

— Вдигнете дясната си ръка, положете лявата върху Библията. Заклевате ли се да казвате истината, цялата истина и нищо друго освен истината с Божия помощ?

— Заклевам се — тихо каза тя и видя, че всички я гледат.

Котън се усмихна насърчително и тайничко й показа, че стиска палци.

— Лу, онова, за което искам да те запитам, ще бъде мъчително, но трябва да отговориш на въпросите ми. Съгласна ли си?

— Съгласна съм.

— През онзи ден, когато загина Джими Скинър, ти беше с него, нали?

Милър и Гуд се спогледаха тревожно. Гуд скочи на крака.

— Ваша светлост, какво общо има това?

— Но мистър Гуд даде съгласие да изложа теорията си — каза Котън.

— Възражението се отхвърля — каза съдията. — Ала недей да ни мотаеш цял ден, Котън.

Котън пак се обърна към Лу.

— Беше ли близо до входа на мината, когато избухна взривът?

— Да.

— Можеш ли да ни опишеш какво стана?

Лу преглътна и очите й се навлажниха.

— Юджин зареди динамита и излезе. Ние чакахме да чуем как ще гръмне. Даймънд… искам да кажа Джими… изтича в мината, за да доведе кучето си Джеб, което беше подгонило навътре една катеричка. Юджин влезе да изведе Джими. Аз стоях пред входа, когато динамитът избухна.

— Силна ли беше експлозията?

— По-силна не съм чувала през живота си.

— А дали не си чула две експлозии?

Лу се обърка.

— Не знам.

— Добре, какво стана след това?

— Отвътре изригна вихрушка от пушек и прах и аз паднах.

— Сигурно те е блъснала силно.

— Да. Много силно.

— Благодаря, Лу. Нямам повече въпроси.

— Мистър Гуд? — обърна се Аткинс към масата.

— Нямам въпроси, ваша светлост. За разлика от мистър Лонгфелоу не желая да губя ценното време на съдебните заседатели с разни безсмислици.

— Призовавам Юджин Рандал — обяви Котън.

Юджин нервно седна на свидетелското място. В ръцете си стискаше здраво шапката, подарена от Лу. Цялата зала го гледаше.

— И тъй, Юджин, през онзи ден, когато загина Джими Скинър, ти си влязъл в мината за въглища, прав ли съм?

— Да, сър.

— Динамит ли използваш, за да изкъртиш въглищата?

— Да, така правят всички. Въглищата са добро гориво. Много по-добро от дървата.

— Според теб колко пъти си използвал динамит в онази мина?

Юджин се замисли.

— Отдавна го правя, тъй че трябва да има поне трийсетина пъти.

— Смятам, че това те прави специалист.

Юджин се усмихна.

— Сигурно.

— Как точно използваш динамита?

— Ами… слагам го в някоя дупка на стената, запушвам я, изпъвам фитила и го паля с пламъка от фенера.

— След това какво правиш?

— Тунелът завива на две места, тъй че понякога изчаквам зад завоя, ако не съм сложил много динамит. Друг път излизам навън. Напоследък от шума ме болят ушите. Пък и много въглищен прах се вдига.