Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

— Ваша светлост — каза Котън, — има ли този разпит друга цел, освен да сплаши свидетеля?

— И аз се канех да задам на мистър Гуд същия въпрос — заяви Аткинс.

Но ненадейно пръв проговори Оз.

— Може ли да дойде и Лу? Не в сиропиталището, а на онова, другото място.

— Ами разбира се, синко, разбира се — бързо отвърна Гуд. — Не бива да се делят брат и сестра. — После тихо добави: — Но в сиропиталищата няма гаранция. — Той помълча. — Е, другото ти харесва повече, нали, Оз?

Оз се поколеба и се опита да погледне към Лу, но Гуд бързо застана пред него. Накрая Оз тихо каза:

— Мисля, че да.

Котън вдигна очи към балкона. Лу бе скочила на крака, стискаше здраво парапета и тревожно гледаше брат си.

Гуд пристъпи към заседателите и демонстративно избърса очи.

— Браво, моето момче. Нямам повече въпроси.

— Котън? — изрече Аткинс.

Гуд седна и Котън се изправи, но застина на място, вкопчил пръсти в ръба на масата. Върху големия свидетелски стол виждаше едно измъчено момченце; едно момченце, което искаше само да стане и да избяга при сестра си, защото се боеше до смърт от сиропиталища, от дебели адвокати с неразбираеми думи и трудни въпроси и от огромни зали, пълни с изблещени непознати хора.

— Нямам въпроси — каза Котън съвсем тихо и Оз побегна към сестра си.

Изредиха се още свидетели, които доказваха, че Луиза е напълно неспособна да вземе съзнателно решение, а Котън можеше само да се заяжда с отделни подробности от показанията им. Накрая заседанието бе отложено за следващия ден и Котън изведе децата от залата. Навън ги спряха Гуд и Милър.

— Борите се чудесно, мистър Лонгфелоу — каза Гуд, — но всички знаем какъв ще е краят. Какво ще речете да приключим още сега? Да спестим излишните неприятности.

При тия думи той погледна Лу и Оз. Посегна да погали Оз по косата, но момчето го изгледа тъй яростно, че Гуд побърза да отдръпне ръка, преди да е загубил някой пръст.

— Виж какво, Лонгфелоу — каза Милър, вадейки от джоба си късче хартия. — Нося чек за половин милион долара. Само трябва да сложиш край на тази нелепа история и всичко е твое.

Котън погледна Оз и Лу, после каза:

— Чуй какво ще ти кажа, Милър. Нека оставим това на децата. Каквото поискат, това ще направя.

Милър клекна и се усмихна на Лу и Оз.

— Сега тези пари ще бъдат ваши. Ще си купите каквото пожелаете. Ще живеете в голяма къща със скъпа кола и хора, които да се грижат за вас. Чудесен живот. Какво ще кажете, деца?

— Вече си имаме дом — каза Лу.

— Добре, ами майка ви? Хора в нейното състояние се нуждаят от много грижи, а това не е евтино. — Той размаха чека пред момичето. — Това разрешава всичките ви проблеми, госпожице.

Гуд също клекна и погледна Оз.

— И ще бъдете далеч, много далеч от ония грозни сиропиталища. А ти искаш да останеш със сестра си, нали?

— Дръж си глупавите пари — отсече Оз, — защото нито ни трябват, нито ги искаме. А пък ние с Лу винаги ще сме заедно. Та ако ще и в сиропиталището!

Оз хвана ръката на сестра си и двамата се отдалечиха.

Клекналите мъже се изправиха и Милър гневно натъпка чека в джоба си.

— От устата на младенеца говори истината — каза Котън. — Би трябвало всички да сме толкова мъдри.

И той се отдалечи на свой ред.

В предната стая на къщата Котън обсъждаше положението с Лу и Оз.

— Боя се, че ако утре Луиза не влезе в съдебната зала, делото е загубено. — Той ги погледна. — Но искам да знаете, че каквото и да се случи, аз ще бъда до вас. Ще се грижа за двама ви. Не бойте се. Никога няма да попаднете в сиропиталище. И никога няма да ви разделят. Кълна се.

Лу и Оз го прегърнаха силно, после Котън си тръгна, за да се готви за последния ден на процеса. Може би това щеше да е и последният им ден в планината.

Лу приготви вечеря за Оз и Юджин, после отиде да нахрани майка си. След това дълго седя пред огъня, унесена в дълбоки размисли. Макар че беше много студено, тя изведе Сю от обора и отиде с нея до могилката зад къщата. Помоли се над всеки гроб и най-дълго остана край най-малкия — този на Ани. Ако бе оцеляла, тя щеше да й бъде пралеля. От все сърце й се искаше да знае как е изглеждало мъничкото бебе и изпитваше болка, че това е невъзможно. Тази вечер звездите грееха ярко. Лу се огледа към побелелите планини, където десетките хиляди отблясъци по заледените клони се сливаха в искряща магия. Сега земята не бе в състояние да й помогне, но и сама можеше да стори нещо. Знаеше, че отдавна е трябвало да го направи. Но грешката си остава грешка само ако не бъде поправена.