Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Навън беше студено и влажно, макар че отегчени най-сетне от дъжда, планините бяха разкъсали и прогонили облаците. Струпаните човешки тела изпълваха залата със задушлива горещина, влагата от дъха им замъгляваше прозорците. Ала въпреки това всеки зрител бе настръхнал, притиснат към своя съсед, към седалката или стената.

— Мисля, че е крайно време да спуснем завесата на това представление — подхвърли любезно Гуд на Котън.

Но през притворната му усмивка Котън виждаше доволен наемен убиец, който се кани да издуха дима от револвера си и после да намигне на проснатия труп.

— Мисля, че представлението едва започва — отвърна навъсено адвокатът.

Щом обявиха пристигането на съдията и съдебните заседатели заеха местата си, Котън се изправи.

— Ваша светлост, бих желал да направя предложение на щатския представител.

— Предложение ли? Какво кроиш, Котън? — попита Аткинс.

— Всички знаем защо сме тук. Въпросът не е дали Луиза Мей Кардинал може да взима решения, или не. Става дума за газа.

Гуд скочи на крака.

— В интерес на обществото трябва да се погрижим за финансовите дела на мис Кардинал, която…

Котън го прекъсна:

— Единственото финансово дело на мис Кардинал опира до въпроса дали да продаде земята си, или не.

Аткинс заинтригувано вдигна вежди.

— Какво предлагаш?

— Готов съм да приема, че мис Кардинал не е в състояние да взима решения.

Гуд се усмихна.

— Е, най-сетне помръднахме от мъртвата точка.

— Но в замяна желая да обсъдим дали „Съдърн Вали“ има правото да закупи имота й.

Гуд се смая.

— Господи, та това е една от най-състоятелните компании в щата.

— Не говоря за пари — каза Котън. — Говоря за морал.

— Ваша светлост! — възмутено възкликна Гуд.

— Елате насам — каза Аткинс.

Котън и Гуд побързаха да се подчинят.

— Ваша светлост — каза Котън, — в законодателството на Вирджиния има цяла поредица от прецеденти, доказващи съвсем ясно, че който е извършил престъпление, не бива да се възползва от него.

— Глупости — каза Гуд.

Котън пристъпи плътно до своя противник.

— Ако не се съгласиш, Гуд, приготвил съм свой експерт, който да оспори всяка дума на доктор Рос. А ако загубя тук, ще обжалвам. Наложи ли се — чак до Върховния съд. Гарантирам ти, че всички ще легнем в гроба, преди твоят клиент да се добере до находището.

— Но аз защитавам щата и нямам право да представлявам частна компания.

— Не съм чувал по-забавно твърдение — каза Котън. — Но предварително се отказвам от възражения и обещавам да приема решението на съдебните заседатели, макар сред тях да има негодници като Джордж Дейвис. — И тъй като Гуд се озърташе за съвет към Милър, Котън го побутна с лакът. — Добре, Гуд, недей да ни губиш времето, а върви да се посъветваш с клиента си.

Съвсем объркан, Гуд се отдръпна и поведе разпален спор с Милър, който на няколко пъти вдигна очи към Котън. Накрая той кимна и Гуд се върна на подиума.

— Нямаме възражения.

Съдията кимна.

— Започвай, Котън.

Лу и Юджин слязоха с хъдсъна до болницата, а Оз остана у дома. Бе заявил, че вече не иска да има нищо общо със съдилища и закони. Жената на Буфърд Роуз дойде да наглежда момчето и майка му. Лу дълго седя до леглото на Луиза, очаквайки чудото да се случи. Студената, безжизнена стая не изглеждаше най-подходящото място за чието и да било оздравяване, но Лу не разчиташе на медицината и лекарствата. Надеждите й се криеха в купчина стари тухли на една тревиста поляна и връзка писма, които можеха да се окажат последните думи на майка й.

Лу стана и бавно пристъпи към прозореца. Оттук се виждаше киносалонът, където все още прожектираха „Вълшебникът от Оз“. Ала Лу бе загубила скъпото си Плашило, а Страхливия лъв вече не се страхуваше. Ами тя — Тенекиения дървар? Беше ли открила най-сетне сърцето си? Или просто никога не го бе загубвала?

Лу се обърна и погледна прабаба си. Сетне застина, защото Луиза отвори очи и я погледна. Личеше, че я разпознава, дори се опита нежно да се усмихне и в сърцето на Лу лумна надежда. И като доказателство, че не само имената, а сякаш и душите им са еднакви, по бузите на двете Луизи едновременно потекоха сълзи. Лу прекрачи напред, стисна ръката на Луиза и я целуна.

— Обичам те, Луиза — каза тя и сърцето й бе готово да се пръсне, защото не помнеше друг път да е изричала тези думи.

Луиза раздвижи устни и макар че не чу нищо, Лу съвсем ясно разбра какво отговаря старицата: Обичам те, Луиза .