Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

— Не, сър. Казах, че бях на двайсет и пет метра навътре, това прави седемдесет и пет метра от динамита. И казах, че съм намерил Даймънд на четирийсет метра от мен. Значи на трийсет и пет метра от мястото, дето сложих динамита. Не мога да кажа колко далече го е отхвърлил взривът.

— Добре, добре. Ходили ли сте някога на училище?

— Не.

— Никога?

— Никога, сър.

— Значи никога не сте учили математика, нито дори събиране и изваждане. И все пак заставате тук и под клетва говорите за съвсем точни разстояния.

— Да.

— Как е възможно това за един неук цветнокож като вас? Който никога не е смятал колко прави едно и едно под погледа на учителя. Защо да ви вярват тия чудесни съдебни заседатели, когато ги обсипвате с големи числа?

Юджин продължаваше да гледа право в самоувереното лице на Гуд.

— Смятането го знам много добре. Цифрите и тъй нататък. Мис Луиза ме научи. А и ме бива с чука и триона. На сума ти хора в планината съм помагал да си построят обор или плевня. Като си дърводелец, трябва да разбираш от числа. Какво става, ако речеш с метър дъска да запълниш метър и двайсет?

Из залата отново избухна смях и Аткинс пак не се намеси.

— Чудесно — каза Гуд. — Значи умеете да режете дъски. Но как можете да сте сигурен в това, което казвате, сред непрогледния мрак на една криволичеща мина? Хайде, мистър Юджин Рандал, кажете ни?

При тия думи Гуд погледна към заседателите със злорада усмивка.

— Сигурен съм, защото го има там, на стената — каза Юджин.

Гуд се вторачи в него.

— Моля?

— Белязал съм с вар стените през два метра цели сто и двайсет метра навътре. По нашия край много хора го правят. Като гърмиш под земята, трябва да си адски сигурен накъде ще бягаш. Особено аз, щото имам куц крак. Пък и тъй знам къде са добрите жили. Ако идете с фенер в мината, господин адвокат, ще ги видите онез белези, ясни като бял ден. Тъй че можете да вярвате на туй, дето го казвам, като на Светото писание.

Котън се озърна към Гуд. Адвокатът изглеждаше тъй, сякаш току-що го бяха осведомили, че в рая не приемат юристи.

— Други въпроси? — попита Аткинс.

Вместо отговор Гуд се повлече назад като буреносен облак и рухна на стола.

— Мистър Рандал — каза Аткинс, — свободен сте, сър, и съдът иска да ви благодари за изказаното мнение на специалист.

Юджин стана и се върна сред публиката. От балкона Лу забеляза, че този път почти не накуцва.

Котън призова Травис Барне.

— Доктор Барне, по моя молба вие прегледахте документацията около смъртта на Джими Скинър, нали? Включително снимка, направена пред входа на мината.

— Да, така е.

— Можете ли да ни съобщите причината за смъртта?

— Тежки рани по главата и тялото.

— В какво състояние беше трупът?

— Буквално разкъсан на парчета.

— Случвало ли ви се е да имате работа с пациенти, пострадали при експлозия на динамит?

— И питате един лекар в каменовъглен район? Естествено, че съм имал.

— Чухте показанията на Юджин. Според вас би ли могъл при тези обстоятелства динамитният заряд да причини раните, които видяхте по трупа на Джими Скинър?

Гуд дори не си направи труда да стане.

— Адвокатът насочва свидетеля към догадки — грубо каза той.

— Ваша светлост, смятам, че доктор Барне е напълно компетентен да отговори на въпроса — възрази Котън.

Аткинс охотно кимна.

— Продължавай, Травис.

Травис презрително изгледа Гуд.

— Много добре знам колко динамит използват тукашните хора, за да изкарат няколко кофи въглища. На такова разстояние от заряда, и то зад завой, няма начин динамитът да предизвика рани, каквито видях по момчето. Просто недоумявам как никой не се сети досега.

Котън каза:

— Вероятно щом човек влезе в мина и вътре избухне динамит, хората просто решават, че това го е убило. Доктор Барне, виждали ли сте и друг път подобни рани?

— Да. При експлозия в една фабрика. Загинаха дванайсет души. Също като Джими. Буквално разкъсани на парчета.

— Каква беше причината за експлозията?

— Изтичане на природен газ.

Котън се обърна и погледна втренчено Хю Милър.

— Мистър Гуд, ако нямате въпроси, призовавам следващия свидетел мистър Джуд Уилър.

Гуд безпомощно се завъртя към Милър.

— Нямам въпроси.

Уилър нервно се размърда на свидетелския стол, когато Котън пристъпи пред него.

— Вие сте главен геолог на „Съдърн Вали“, така ли е?

— Да.

— И ръководехте екипа, който изследваше възможността за наличие на природен газ върху земите на мис Кардинал?