Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

— Не се съмнявам. През въпросния ден ти излезе навън. Така ли е?

— Да, сър.

— А после отново влезе да изведеш Джими, но не успя.

— Да, сър — отговори Юджин и наведе глава.

— От колко време не беше влизал в мината преди това?

— От доста време, сър. От началото на годината. Миналата зима не беше много студена.

— Добре. Къде се намираше, когато избухна експлозията?

— На двайсет и пет метра от входа. Още преди първия завой. С тоя куц крак не мога да тичам бързо.

— Какво стана с теб, когато избухна взривът?

— Метна ме три метра назад. Блъснах се в стената. Мислех, че ще умра. Ама още стисках фенера. И аз не знам как.

— Мили боже! На три метра? Едър мъж като теб? А помниш ли къде точно зареди динамита?

— Таквоз нещо не се забравя, мистър Котън. Оттатък втория завой. Сто метра навътре. Там има хубава жила.

Котън се престори на объркан.

— Нещо не те разбирам, Юджин. Преди малко каза, че понякога си оставал в мината по време на експлозията. И нито веднъж не си пострадал. Добре тогава, как стана така, че си бил на седемдесет и пет метра от динамита, не зад един, а зад два завоя, и все пак взривът те е отхвърлил на три метра? Ако беше по-наблизо, сигурно щеше да те убие. Как ще ни обясниш това?

Сега и Юджин беше напълно объркан.

— Не мога да го обясня, мистър Котън. Но така стана. Кълна се.

— Вярвам ти. Преди малко чухме Лу да казва, че била повалена от експлозията пред входа на мината. Случвало ли ти се е някога нещо подобно, докато чакаше извън мината?

Юджин поклати глава още преди Котън да довърши въпроса.

— С малкото динамит, дето го слагах, не може да стане такъв гърмеж. Само изкарва две-три кофи въглища. Зиме, като отида с шейната и мулетата, слагам повече динамит, ама пак не става такава чудесия. Божичко, ами че туй са сто метра и два завоя.

— Ти откри трупа на Джими. Имаше ли върху него камъни и скали? Беше ли рухнала мината?

— Не, сър. Но знаех, че е мъртъв. Разбирате ли, той нямаше фенер. Влезеш ли в мината без светлина, нямаш представа накъде да вървиш. Умът почва да ти върти номера. Може дори да не е видял Джеб да минава край него.

— Можеш ли да ни кажеш къде точно намери Джими?

— Още четирийсет метра по-навътре. След първия завой, но преди втория.

Седнали плътно един до друг, фермери и граждани следяха еднакво напрегнато умелата работа на Котън.

Милър нервно въртеше шапката си, после се приведе и прошепна нещо на Гуд. Гуд кимна, погледна Юджин, усмихна се и пак кимна.

— Добре — каза Котън, — нека да предположим, че по време на взрива Джими е бил близо до динамита. Експлозията може да го е отхвърлила надалече, нали?

— Ясна работа.

— Но трупът му не беше зад втория завой, така ли е?

Гуд се изправи.

— Можем лесно да обясним това. Експлозията сигурно е отхвърлила момчето зад завоя.

Котън погледна заседателите.

— Не проумявам как е възможно едно летящо тяло да направи завой под прав ъгъл, да продължи и чак след това да спре. Освен ако мистър Гуд поддържа идеята, че самият Джими Скинър е умеел да лети.

Из залата се надигна вълна от смях. Аткинс се облегна назад, но не удари с чукчето, за да въдвори тишина.

— Продължавай, Котън. Почва да става интересно.

— Юджин, спомняш ли си да ти е станало лошо, когато през онзи ден влезе в мината?

Юджин обмисли въпроса.

— Трудно ми е да си спомня. Може би малко ме заболя глава.

— Добре, според твоето мнение на специалист може ли избухналият динамит да е отхвърлил тялото на Джими там, където си го намерил?

Юджин се обърна към заседателите и без да бърза, ги огледа един по един.

— Не, сър!

— Благодаря, Юджин. Нямам повече въпроси.

Гуд излезе напред, опря длани в парапета пред свидетелското място и приведе глава към Юджин.

— Момче, ти живееш в къщата на мис Кардинал, нали?

Юджин леко се отдръпна, но гледаше Гуд право в очите.

— Да, сър.

Гуд се обърна многозначително към заседателите.

— Цветнокож мъж и бяла жена в една къща?

Котън скочи още преди Гуд да довърши въпроса.

— Ваша светлост, не може да му позволите това.

— Мистър Гуд — каза Аткинс, — такива неща можете да си ги вършите в Ричмънд, но не и в моя съд. Ако имате да питате този човек за нещо по делото, питайте го, ако ли не, седнете. И ако нещо не бъркам, името му е мистър Юджин Рандал, а не „момче“.

— Да, ваша светлост, разбира се. — Гуд се изкашля, отстъпи назад и пъхна ръце в джобовете си. — И тъй, мистър Юджин Рандал, вие казахте, че според вашето мнение на специалист сте били на около седемдесет метра от динамита, а мистър Скинър на половината от това разстояние и тъй нататък. Помните, че го казахте, нали така?