Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Мисис, хайде. Ако не сбърка, пак лъсне обувки, а мисис даде пари. Нищо не губи. Лъска чудно за добра цена.

Сидни щеше да му откаже, но видя изпъкналите му ребра под износената риза. Погледът й се спусна надолу, към собствените му обувки, от чиито върхове се показваха загрубелите пръсти на краката му. Усмихна се и бръкна в чантата си, за да извади парите.

— А, не, не, мисис, играе игра, иначе не прави бизнес. — В гласът му се долавяше нещо повече от гордост.

— Добре — кимна тя.

— Мисли аз не познае де има тез обувки?

Сидни Арчър поклати глава. Беше ги купила в един малък магазин в Южен Мейн преди повече от две години. Сега беше закрит. Нямаше начин.

— Добре, тогава каже де има тез обувки. — Негърът направи драматична пауза и след това посочи надолу и се изкиска. — Има на крака!

Сидни се засмя с него. Двамата агенти, които слушаха разговора, също се усмихнаха.

След като се поклони на публиката си от един човек, старият негър коленичи и подготви обувките на Сидни за лъскане. Докато сръчните му ръце превръщаха прашната черна кожа в абанос, старецът не престана да бърбори добродушно.

— Хубави обувки, мисис. Има дълго, ако грижи за тях. И хубави глезени към обувки. Не вреди.

Сидни се усмихна на комплимента, старецът стана и прибра нещата си в кутията. Тя извади от портмонето си три долара и затършува за монети.

Старецът я погледна.

— Всичко наред, мисис. Има дребни.

Тя му даде пет долара и му каза да задържи рестото. Той поклати глава.

— Не може, не, мадам. Казали три полвина, значи три и полвина.

Въпреки възраженията й той напъха в ръката й смачкана банкнота от един долар и монета от петдесет цента. Когато стисна монетата с ръка, почувства залепеното за едната й страна листче. Вторачи се в стареца. Той й се усмихна и докосна с ръка периферията на оръфаната си шапка.

— Приятен ден, мисис. И не забравя грижи за обувки.

След като негърът се отдалечи, Сидни бързо прибра парите в портмонето си, изчака няколко секунди и продължи нататък колкото може по-спокойно. Върна се до Френския пазар и влезе в тоалетната. Извади монетата в една от кабинките и отлепи листчето. Съобщението беше кратко, написано с едри букви. Прочете го няколко пъти и го пусна в тоалетната чиния. Тръгна към Бърбън Стрийт. Видя телефонния автомат на стената на тухлената сграда, в която се помещаваше един от най-големите барове във Френския квартал. Прекоси улицата, взе телефонната слушалка и набра номера. Беше частният й номер в „Тайлър, Стоун“. Беше озадачена, но на листчето пишеше да направи точно това. Нямаше как да не изпълни инструкцията. Гласът, който се обади след второто позвъняване, не беше на човек от юридическата фирма, нито пък записаният на телефонния секретар. Нямаше представа, че разговорът е прехвърлен на друг телефон, далеч от Вашингтон. Докато слушаше какво казва Джейсън, полагаше всички усилия да запази спокойствие.

Той й обясни, че полицията я наблюдава. Не трябвало да казва каквото и да било и най-вече да не споменава нищо за него. Трябвало да опитат пак. Щял да се свърже с нея. Гласът му звучеше ужасно уморено — струваше й се, че в тембъра му долавя чудовищно напрежение. После й каза, че я обича. И Ейми. Че в края на краищата всичко ще се оправи.

Останала с хилядите въпроси, които искаше да зададе, но не можеше, Сидни остави слушалката и тръгна към хотела си. С огромно усилие успяваше да държи главата си изправена и да върви нормално. Беше много важно с нищо да не издаде обзелия я ужас. Очевидният страх на мъжа й от властите бе подкопал вярата й, че е невинен. Въпреки огромната радост от факта, че е жив, започваше да се пита какво ли ще струва тя. Сега засега трябваше да продължава да ходи.

Мъжът изключи записващото устройство и извади телефонната слушалка от специалното гнездо. След това пренави лентата с цифров запис. Кенет Скейлс натисна бутона и отново чу гласа на Джейсън Арчър, усмихна се зловещо, извади касетата и излезе от стаята.

— Влезе през прозореца откъм терасата — докладва агентът, който беше на покрива срещу хотела на Сидни Арчър. — Още е вътре. Искаш ли да го арестувам?

— Не — отговори Сойър и погледна през щорите към улицата. Подслушвателните устройства в съседната стая бяха показали с какво се занимава Брофи. Претърсваше стаята. Първоначалното предположение на Сойър, че двамата действат заедно, явно беше далеч от истината.

— Тръгва си. Насочва се към задния вход — обади се агентът.