Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сидни протегна ръка към бутона за повикване на стюардесата.

— Не бих направил това.

Ръката й спря в последния момент.

— Защо? — попита тя ледено.

— Защото съм тук, за да ви помогна да намерите съпруга си — отговори той.

— Мъжът ми загина — успя да отговори най-накрая тя. Умората й започваше да личи.

— Аз не съм от ФБР и не се опитвам да ви вкарам в капан. Все едно, не мога да го докажа, така че не смятам и да опитвам. Ще ви дам телефонен номер, на който можете да ме потърсите по всяко време.

Подаде й бяло картонче, на което беше написан само телефонен номер във Вирджиния.

— Защо да ви се обаждам? — попита Сидни, след като погледна картончето. — Дори не знам кой сте и какво целите. Знам само, че ме следите, а това не повишава доверието ми към вас. — Каза го ядосано, но страхът й намаля. Не можеше да й направи нищо в пълния с пътници самолет.

Той сви рамене.

— Не мога да ви дам задоволителен отговор. Знам обаче, че мъжът ви е жив. Вие също го знаете. — Замълча. Сидни Арчър се втренчи в него, неспособна да каже каквото и да било. — Въпреки че нямате причина да ми вярвате, аз съм тук, за да помогна на вас и Джейсън, ако не е твърде късно.

— Какво означава това „твърде късно“?

Мъжът се отпусна назад и затвори очи. Когато отново ги отвори, болката, която се появи в тях, накара подозренията й да избледнеят.

— Мисис Арчър, не знам в точно какво се е забъркал съпругът ви. Знам обаче, че каквото и да е то, в момента го грози голяма опасност.

Той отново затвори очи, а Сидни помръкна още повече.

— ФБР ви наблюдава денонощно — каза мъжът след малко. Това, което добави после, смрази кръвта й. — Трябва да сте благодарна за това, мисис Арчър.

— Знаете ли къде е Джейсън? — попита тя едва чуто.

Той поклати глава.

— Ако знаех, нямаше да съм с вас тук. — Погледна лицето й, изразяващо пълна безнадеждност, и добави: — Мога да каже само едно… че не съм сигурен в нищо. — Въздъхна и прокара длан по челото си. Сидни забеляза за първи път, че ръката му трепери. — Бях на летището онази сутрин, когато беше и мъжът ви.

Очите на Сидни се разшириха, пръстите й се впиха в подлакътника на седалката.

— Следели сте мъжа ми? Защо?

— Не казах, че съм го следил. — Мъжът я погледна и отпи от чашата си, за да навлажни устни. — Седеше в чакалнята за пътуващите с полета за Лос Анджелис. Стори ми се нервен и възбуден. Всъщност това привлече вниманието ми. Стана и отиде до тоалетната. Няколко минути по-късно там влезе още един мъж.

— Какво необикновено има в това?

— Когато влезе, вторият държеше в ръка голям бял плик. Преди това в чакалнята го размахваше едва ли не като знаме, така че ми направи впечатление. Струва ми се, че е било сигнал за съпруга ви.

— Сигнал ли? За какво? — Сидни дишаше толкова учестено, че се наложи да напрегне волята си, за да се успокои.

— За съпруга ви. Да действа. И той го направи. Влезе в мъжката тоалетна. Другият го последва. Пропуснах да спомена, че беше облечен точно като съпруга ви и носеше същия сак. Съпругът ви не излезе.

— Как така не е излязъл? Не е възможно!

— Искам да кажа, че не излезе като Джейсън Арчър.

Сидни го изгледа напълно объркана. Той бързо продължи:

— Първото, което забелязах, бяха обувките на мъжа ви. Беше с костюм, но на краката си носеше черни маратонки. Помните ли, когато ги е обул сутринта?

— Когато той излезе, аз все още спях.

— Добре. Когато излезе от тоалетната, видът му беше изцяло променен. Приличаше по-скоро на студент… Косата му беше друга, всичко останало…

— Тогава как разбрахте, че е бил той?

— Поради две причини. Когато мъжът ви влезе в тоалетната, тя току-що беше отворена след почистване. Не отделих поглед от вратата нито за миг. Не влезе никой, който дори бегло да прилича на човека, който излезе. Второ, черните маратонки бяха същите. Може би трябваше да си сложи някакви по-небиещи на очи обувки. Със сигурност беше съпругът ви. Искате ли да знаете още нещо?

Сидни едва успя да кимне утвърдително.

— Другият излезе с шапката на мъжа ви на главата си. С тази шапка би могъл да мине за негов близнак.

Сидни пое дъх и се опита да осмисли чутото.

— След това мъжът ви застана на опашката за Сиатъл. Извади от джоба си същия бял плик, който другият размахваше. В него имаше билет и бордна карта за Сиатъл. Другият се качи на самолета за Лос Анджелис.

— Значи са сменили билетите си в тоалетната. Другият е взел дрехите на Джейсън, за да не се усъмни някой.