Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Денят не бе започнал добре и имаше всички изгледи да продължи още по-зле. Не беше свикнал да му погаждат номера на всяка крачка. Беше говорил с Франк Харди за резултатите досега. Харди се бе заинтригувал от тайното посещение на Брофи в стаята на Сидни Арчър и се бе заел да проучи миналото на Пол Брофи и Филип Голдман.

Сойър отвори вестника и прочете заглавието. Тъй като Джейсън Арчър определено беше един ход по-напред от ФБР, единодушно беше решено предполагаемите му престъпления — кражба на поверителна фирмена информация и банкова измама — да бъдат разгласени. В материалите не се споменаваше, че може би е пряко отговорен за самолетната катастрофа, но не се премълчаваше фактът, че е бил в списъка на пътниците, а не е бил на борда. Всички щяха да разберат колко гнила е цялата работа. Последните действия на Сидни Арчър също не бяха спестени.

Сойър погледна часовника си. Трябваше да посети Сидни Арчър още веднъж. Въпреки съчувствието си към тази жена нямаше да си тръгне, преди да я накара да проговори.

Хенри Уортън стоеше пред прозореца и мрачно гледаше облачното небе навън. На бюрото зад гърба му беше захвърлен сутрешният вестник, така че да не се вижда неприятното заглавие. Филип Голдман седеше на стола от другата страна на бюрото. Беше забил поглед в тила му.

— Хенри, не виждам друг изход. — Голдман замълча и на иначе непроницаемото му лице за миг се изписа задоволство. — Разбрах, че Нейтън Гембъл е много ядосан. Има право. Говори се дори, че може да се откаже от услугите ни.

Уортън направи кисела физиономия. Обърна се към Голдман и заби поглед в пода. Очевидно беше готов да се огъне. Голдман реши да се възползва от ситуацията.

— За доброто на фирмата е, Хенри. За много хора ще е болезнено. Включвам и себе си в тази група, защото оценявам професионалните й качества, независимо че с нея в миналото сме имали сериозни различия. — Този път успя да скрие усмивката си. — Тук обаче става дума за бъдещето на фирмата, за бъдещето на всички нейни служители. Не можем да го пожертваме заради един човек. — Голдман се облегна, сложи ръце в скута си и въздъхна примирено. — Хенри, мога аз да се погрижа за това, ако предпочиташ. Знам колко близки са отношенията ви.

Уортън най-накрая вдигна очи. Кимна едва забележимо, но категорично. Голдман излезе.

Телефонът иззвъня, когато Сидни излезе, за да вземе вестника от алеята. Втурна се обратно в къщата. Беше почти сигурна, че не се обажда Джейсън, но все пак… Захвърли вестника върху другите вестници и списания, които още не беше чела.

В слушалката прогърмя гласът на баща й. Чела ли е пресата? Какво, по дяволите, си позволяват да пишат? Какви са тези обвинения? Заяви, че смята да ги съди. Всички, свързани с тази история, включително „Трайтън“ и ФБР. Докато го успокояваше, Сидни успя да разгърне вестника. Видя заглавието и дъхът й секна, сякаш някой я бе ударил в гърдите. Рухна на стола в полутъмната кухня и прочете уводната статия, която обвиняваше мъжа й в кражба на ценна фирмена информация и милиони долари от работодателя си. Като капак на всичко имаше ясен намек, че Джейсън е свързан със свалянето на самолета, за да убеди властите, че е загинал. Сега, както твърдеше ФБР, било установено, че е жив и се укрива.

Когато към средата на страницата прочете собственото си име, Сидни Арчър почувства спазъм в стомаха. Малко след възпоменателната служба за мъжа й заминала за Ню Орлиънс, пишеше вестникът, което едва ли е било случайно. Всеки, включително и самата Сидни Арчър, би признал, че мотивите за подобно пътуване не може да не са съмнителни. Целият им живот, безкрайно честен и почтен, бе безвъзвратно ликвидиран. В отчаянието си тя затвори телефона на баща си. Отиде в банята и наплиска лицето и шията си със студена вода.

Успя да се добере до масата в кухнята и захлипа. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Изведнъж я обзе гняв. Изтича в спалнята, облече се набързо и след малко отвори вратата на джипа.

— По дяволите!

Пощенските пликове се разпиляха в краката й и тя машинално се наведе, за да ги вдигне. Напипа пакета, адресиран до Джейсън Арчър. Позна почерка на мъжа си и коленете й омекнаха. Напипа тънкия предмет вътре. Погледна клеймото. Беше изпратен от Сиатъл, в деня, когато Джейсън бе тръгнал за летището. Сидни потрепери. В кабинета си мъжът й имаше много такива пликове. Бяха специално направени за изпращане на компютърни дискети по пощата.

Сега нямаше време да мисли за всичко това. Хвърли пликовете в джипа, качи се и подкара.