Дейвид Балдачи - Тотален контрол

След около половин час Сидни Арчър влезе в кабинета на Нейтън Гембъл, придружена от Ричард Лукас. Зад тях крачеше Куентин Роу. Беше стъписан. Сидни отиде до бюрото на Гембъл и хвърли вестника.

— Надявам се да имаш добри адвокати, защото ще те съдя за клевета. — Гневът й накара Лукас да се спусне бързо към нея, но Гембъл го спря с жест. Шефът на „Трайтън“ вдигна гнусливо вестника и я погледна.

— Не съм го писал аз.

— Така ли?

Гембъл изгаси цигарата си и стана.

— Извинявай, но защо си мисля, че аз съм човекът, който трябва да е ядосан?

— Мъжът ми взривява самолети, продава поверителна информация, обира банки… всичко това са куп лъжи и ти много добре го знаеш!

Гембъл заобиколи бюрото и застана пред нея.

— Ще ти кажа какво знам аз, Сидни. Липсва ми огромна сума пари. Това е факт. Мъжът ти е дал на „Ар Ти Джи“ всичко, което им е необходимо, за да закопаят фирмата ми. Това също е факт. Какво очакваш от мен, да ти дам медал?

— Не е вярно!

— Така ли? — Гембъл завъртя един стол към нея и нареди: — Седни.

След това отвори едно чекмедже на бюрото си и извади видеокасета. Хвърли я на Лукас и натисна някакво копче. Част от стената се премести и откри голям телевизор и видеомагнетофон. Лукас отиде дотам, за да мушне касетата, а Сидни се отпусна на стола. Вдигна очи към Куентин Роу, който стоеше неподвижно в ъгъла и я гледаше.

Когато видя мъжа си, сърцето й едва не спря. След онзи кошмарен ден бе чувала само гласа му и имаше чувството, че си е отишъл завинаги. Най-напред видя познатите му плавни движения, после лицето му и изохка. Никога не беше виждала Джейсън толкова разтревожен, толкова напрегнат. Предаването на куфарчето, ревът на самолета, документите — всичко оставаше назад. Очите й бяха приковани в Джейсън. Видя датата и часа на записа и осъзна какво означават те. Когато записът свърши, всички погледи бяха приковани в нея.

— Размяната е направена в един склад на „Ар Ти Джи“ в Сиатъл дълго след като самолетът се е разбил. — Гембъл застана зад нея. — А сега, ако все още искаш да ме съдиш за клевета, моля. Разбира се, ако изпуснем „Сайбърком“, може и да не получиш никакви пари — добави той мрачно.

Сидни стана. Гембъл взе вестника и й го подхвърли.

— Вземи си го.

Въпреки че едва се държеше на краката си, тя успя да го улови. После хукна навън.

Сидни вкара джипа в гаража и изчака вратата да се затвори. Сграбчи вестника с разтреперана ръка и неволно погледът й спря на долната половина на първа страница. Кръвта й замръзна.

Снимката на мъжа беше отпреди няколко години, но не беше възможно да обърка лицето му. Сега разбра и името му — Едуард Пейдж. Беше станал частен детектив, след като бе работил десет години в нюйоркската полиция. В съобщението се казваше, че работел сам, че фирмата му се наричала „Прайвит Солюшънс“. Пейдж станал жертва на въоръжен грабеж на паркинга на летище Дълес. Бил разведен, оставил две деца.

Познатите очи я гледаха от снимката настойчиво. По тялото й пробяга тръпка. Веднага й стана ясно, че този човек не е умрял заради няколко долара или кредитните си карти. Беше умрял малко след като бе разговарял с нея. Би трябвало да е много глупава, ако приеме това за съвпадение. Изскочи от джипа и се втурна в къщата. Измъкна от металната кутия в гардероба пистолет „Смит и Уесън“ и го зареди. Патроните с кух връх биха спрели всеки, който се опита да предприеме нещо. Провери портфейла си. Разрешителното й за носене на оръжие все още беше валидно.

Когато се надигна на пръсти, за да върне кутията на горния рафт, пистолетът се измъкна от джоба й, удари се в нощното шкафче и падна на пода. Добре, че предпазителят беше спуснат. Вдигна оръжието и забеляза, че парченце от твърдата пластмаса на дръжката се е отчупило. Иначе всичко беше наред. Върна се в гаража с пистолет в ръка и се качи в джипа.

Изведнъж замръзна. Откъм къщата долетя звук. Тя освободи предпазителя и насочи пистолета към вътрешната врата. Опита се да мушне ключовете в стартера, но един от тях се заплете и разрани пръста й. Натисна копчето на устройството за отваряне на гаражната врата, което беше закрепено за сенника. Имаше чувството, че проклетията се отваря цяла вечност.

Припомни си статията за смъртта на Едуард Пейдж. Двете му деца, останали сираци. Тя доби мъртвешки вид. Нямаше да позволи дъщеря й да остане сама. Стисна дръжката на пистолета. Натисна бутона и отвори десния прозорец. Можеше да стреля към вътрешната врата безпрепятствено. Никога не бе стреляла извън учебното стрелбище. Сега обаче беше готова да убие всеки, осмелил се да влезе в къщата й.