Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Знам какво имаш предвид. Интересува те дали е изглеждала искрено потресена от смъртта на мъжа си? Според Макена, ако се е преструвала, значи е по-добра актриса от Катрин Хепбърн.

— Добре, така да бъде. Какво стана със сака? Откри ли го?

— Веднага. На бюрото ми е.

— И? — раменете на Сойър се изопнаха и се отпуснаха веднага след като чу отговора.

— Нищо. Поне на пръв поглед. В лабораторията го гледаха три пъти. Дрехи, два туристически справочника. Празен бележник. Никакви изненади, Лий.

— И заради това е шофирала чак дотам посред нощ?

— Може би е очаквала да намери нещо, но е била разочарована.

— Това има значение, ако мъжът й я е мамел.

— Защо?

Сойър отпи глътка кафе и стана.

— Ако Арчър се крие, логично е или да смята да вземе семейството си по-късно, или да го изостави, нали?

— Да, слушам те.

— Значи, ако жена му е смятала, че е бил на самолета, вероятно като първи етап на бягството му, катастрофата би я хвърлила в отчаяние. Повярвала е, че е умрял.

— Ами парите?

— Точно така. Ако Сидни Арчър е знаела какво е направил мъжът й или дори му е помогнала, би искала да намери парите. Мисля си, че те биха й помогнали да преодолее скръбта по-лесно. След това е видяла сака по телевизията.

— Добре, но какво би могла да търси вътре? Със сигурност не парите.

— Естествено. Може обаче да е имало нещо, което да й подскаже къде са. Арчър е компютърен магьосник. Може би е очаквала да намери дискета. Банкова сметка в Швейцария. Ключ от сейф на летището. Каквото и да е, Рей.

— Но нямаше нищо подобно.

— Не е задължително да е било в сака. Тя го е видяла по телевизията и е решила, че ще успее да го вземе.

— Наистина ли смяташ, че е била в течение на нещата от самото начало?

Сойър седна уморено.

— Не знам, Рей. Не мога да твърдя нито едното, нито другото.

Не беше точно така, но Сойър нямаше намерение да обсъжда безпокойствата си с Джаксън.

— Е, какво ще кажеш тогава за сваления самолет? Как се връзва той с цялата работа?

Сойър отговори рязко:

— Казва ли ти някой? Възможно е двете неща да нямат връзка помежду си. Възможно е да е платил на някого за самолета, за да прикрие следите си. Според Франк Харди се е случило точно това.

Сойър отново се приближи до прозореца. Това, което видя, го накара да съкрати разговора.

— Нещо друго, Рей?

— Не, това е всичко.

— Добре, защото трябва да затварям.

Сойър прекъсна линията, застана зад фотоапарата и започна да снима. След малко направи крачка назад и проследи с поглед Пол Брофи, който се огледа предпазливо, изкачи се по стъпалата и влезе в хотела.

Типичната весела врява, която обикновено огласяше Джаксън Скуеър, сега бе доста приглушена. Музиканти, жонгльори, акробати и гадателки, от истински талантливи до посредствени, се състезаваха помежду си за вниманието и парите на малкото туристи, които бяха дръзнали да дойдат тук в неприятното време.

Сидни Арчър мина покрай тривърхата катедрала „Сейнт Луис“. Беше тръгнала да намери нещо за хапване. Освен това изпълняваше инструкциите на мъжа си — ако не й се обади в хотела до десет сутринта, да отиде на Джаксън Скуеър. Отправи се към Френския пазар и мина покрай внушителната конна статуя на Андрю Джаксън, която придаваше достойнство на площада вече сто и четирийсет години. Беше идвала в града няколко пъти като студентка, когато беше достатъчно млада, за да се радва на карнавала и да участва в пиянската му екстравагантност.

Няколко минути по-късно седна в едно заведение край реката, на чаша кафе и кроасан. Започна да яде вяло, като лениво наблюдаваше шлеповете и влекачите по Мисисипи. На около сто метра от двете й страни имаше хора от ФБР, които разполагаха с апаратура, способна да запише всичко, което тя кажеше или й кажеха.

Сидни Арчър допи кафето си, загледана в пълноводната река и подронените й от дъжда брегове.

— Три долара и полвина и каже де има тез обувки!

Сидни отдели поглед от реката и се вгледа в лицето пред нея. Агентите застанаха нащрек и леко се приближиха. Биха се втурнали към нея веднага, но мъжът, който я заговори, беше дребен негър, наближаващ седемдесетте.

— Моля? — тръсна тя глава, за да се съсредоточи.

— Обувки! Знае де има тез обувки! Три и полвина, ако познае. Лъска без пари, ако сбърка. — Белите му мустаци почти закриваха беззъбата уста. Беше облечен в дрипи. Сидни забеляза очукана кутия с бои и четки за обувки на пейката до себе си.

— Съжалявам, не ме интересува.