Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Всички са по местата си — каза той. — Тя все още спи.

Сойър кимна и отново се върна до прозореца. Вече бяха установили, че в малкия хотел са заети още пет стаи. Всички посетители бяха на двойки, нито един от мъжете не беше Джейсън Арчър.

Следващите няколко часа минаха бавно. Беше свикнал с дългото чакане, от което получаваше само киселини в стомаха и болки в гърба, така че скуката не го безпокоеше.

— Излиза от стаята си — докладва агентът.

Сойър стана и пак погледна часовника си.

— Единайсет. Може би излиза, за да хапне нещо.

— Как да организираме следенето?

— Както се уговорихме. Два екипа. Жената от съседната стая и още една двойка. Да се сменят. Кажете им да внимават. Арчър ще бъде нащрек. Поддържайте радиовръзка непрекъснато. Не забравяйте, че в хотела тя няма багаж, така че трябва да сте готови с всички видове транспорт, включително и самолет, ако внезапно реши да се върне.

— Ясно.

Сойър погледна отново през прозореца и изчака да предадат инструкциите му. Нещо го безпокоеше, но не можеше да разбере точно какво. Защо Ню Орлиънс? Защо би поела този риск в деня, в който я бяха разпитвали от ФБР? Престана да мисли за това, защото Сидни Арчър се появи на стъпалата на хотела. Огледа се. Очите й бяха изпълнени с едва прикрит страх. Този поглед му се стори познат и той изведнъж си спомни къде я беше виждал — край останките от самолета. Изтича до телефона и грабна слушалката.

Сидни беше облякла бялото си палто — бе станало студено. Бе успяла да хвърли поглед на хотелския регистър, без служителят да забележи. След нея беше дошла само една двойка от Еймс, Айова и се бе настанила в стаята до нейната. Около полунощ или малко по-късно. Не й се стори естествено хора от Средния запад да се настанят в хотел по време, когато би трябвало да са дълбоко заспали. Фактът, че не бе чула пристигането им, още повече изостри съмненията й. Уморените пътници, пристигащи през нощта, рядко се съобразяваха със спящите. Налагаше се да приеме, че това са хора на ФБР и че целият район е под наблюдение. Въпреки предпазните мерки бяха успели да я открият. Нищо изненадващо, каза си тя, докато крачеше по пустите улици. Агентите на ФБР си изкарваха хляба по този начин. Тя не. Ами ако Бюрото се намеси? Още в момента, когато разбра, че мъжът й е жив, беше решила, че шансовете му да остане жив ще се увеличат значително, ако се предаде на властите.

Сойър закрачи из стаята с ръце в джобовете. Беше пил твърде много кафе, стомахът му създаваше проблеми. Телефонът иззвъня. Един от агентите вдигна слушалката, каза, че се обажда Рей Джаксън, и я подаде на Сойър.

— Е, как е Ню Орлиънс? — Гласът на Рей Джаксън звучеше свежо.

Сойър огледа стаята.

— Поне мястото, където съм, има сериозна нужда от метла и боя.

Джаксън се засмя.

— Тук вече се разказват легенди за теб. Още се чудя как успя да я проследиш до летището.

— Нищо особено. Извадих страхотен късмет, това е. Имаш ли какво да ми кажеш?

— Имам. Ще познаеш ли?

— Рей, страхотен си, наистина, само че тази нощ прекарах в спален чувал направо на ледения под и няма място, което да не ме боли. Освен това нямам чисти дрехи, така че, ако не искаш да те застрелям още с връщането си, започвай да говориш.

— Спокойно, шефе, започвам. Оказа се прав. Сидни Арчър наистина е посещавала мястото на катастрофата онази нощ.

— Сигурен ли си? — Сойър бе убеден, че е прав, но професионалният му навик го задължаваше да провери.

— Един от местните полицаи… — Сойър чу шумолене на хартия — … Юджийн Макена е бил дежурен и е разговарял с нея. Помислил, че е дошла от любопитство, и се опитал да я отпрати, но тя му казала, че мъжът й е бил на самолета. Искала само да погледне мястото. Била съкрушена. Макена я съжалил, проверил самоличността й и я закарал с колата си до останките. — Джаксън замълча.

— С какво ни помага всичко това? — попита Сойър с раздразнение.

— Вкиснат си. Ще ти кажа. Докато приближавали, Арчър споменала сака на мъжа си, който била видяла по телевизията. Предполагам, че е бил намерен някъде там и е бил прибран. Извод: искала е да вземе сака.

Сойър седна, погледна към прозореца и отново се съсредоточи върху разговора.

— Какво й е отговорил Макена?

— Че сакът вече не е там. Че сигурно ще го получи, когато приключи разследването, но дотогава ще мине доста време. Може би години.

Сойър стана и машинално си наля още кафе. Стомахът му просто трябваше да се примири.

— Рей, какво ти каза Макена за вида на Сидни Арчър?