Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър се наведе към уплашената физиономия на Брофи, а Джаксън застана плътно зад него.

— Докато говорехте със Сидни Арчър, аз се обадих на Хенри Уортън — отговори Брофи веднага и замълча драматично. — Когато споменах разговора му със Сидни, той се изненада. Не й се бил обаждал. От друга страна, когато тя излезе от стаята след разговора, беше пребледняла като платно. Помислих си, че ще припадне. Баща й също го забеляза и се притесни.

— Ако в деня на погребението на жена ми на вратата почука ФБР, и аз сигурно ще се притесня — отбеляза Джаксън. Едната му ръка се свиваше и отпускаше. Едва се сдържаше да не я стовари върху физиономията на Брофи.

— Да, но според баща й тя е изглеждала толкова зле, преди да й каже, че сте дошли. — Беше измислил всичко това, но, така или иначе, не появата на двамата агенти беше разстроила Сидни.

Сойър обърна глава към къщата, после погледна Джаксън. Рей повдигна вежди едва забележимо. Сойър се вторачи в лицето на Брофи. Ако този тип лъготеше… Но, не… Очевидно казваше истината или поне по-голямата част от нея. Просто умираше да им съобщи нещо, което да свали Сидни Арчър от висините. Сойър не даваше пет пари за личните чувства на Брофи. Интересуваше го обаждането по телефона.

— Благодаря за информацията, Брофи. Ако си спомниш нещо друго, обади ми се на тези номера. — Подаде му картичка и тръгна към колата.

Когато останаха сами в колата, Сойър каза на Джаксън:

— Искам да наблюдавате Сидни Арчър непрекъснато. Искам да провериш всички обаждания от и до дома й през последните двайсет и четири часа, като започнеш от това, за което спомена онзи мухльо.

Джаксън се загледа през прозореца.

— Мислиш ли, че може да се е обадил мъжът й?

— Мисля, че след ужасите, които е преживяла, само нещо наистина голямо би могло да я извади от равновесие. До такава степен.

— Значи наистина е смятала, че е умрял?

Сойър сви рамене.

— В момента не желая да правя никакви заключения. Ще я наблюдаваме и ще чакаме да видим какво ще се случи. Интуицията ми подсказва, че Сидни Арчър ще се окаже доста интересно късче от мозайката.

Реактивният лиър се носеше във въздуха с пълна скорост. Филип Голдман се изтягаше на стола си с чаша чай в ръка в луксозната кабина, докато стюардът прибираше остатъците от обяда. Срещу него седеше Алън Порчър, президент и изпълнителен директор на „Ар Ти Джи“, световния консорциум, чиято централа беше в Западна Европа. Слабият, загорял от слънцето Порчър държеше чаша вино и изучаваше с поглед Голдман.

— Знаеш ли, че от „Трайтън Глоубъл“ твърдят, че имали видеозапис на предаване на поверителни документи в един от складовете ми в Сиатъл? Предполагам, че адвокатите им ще ни се обадят съвсем скоро. — Порчър направи кратка пауза и добави: — От твоята фирма, разбира се, „Тайлър, Стоун“. Каква ирония, нали?

Голдман остави чашата си и скръсти ръце.

— И това те безпокои?

— А защо да не ме безпокои? — погледна го Порчър изненадано.

— Защото — обясни Голдман — във връзка с това обвинение ти си невинен. Каква ирония, нали? — Добави той.

— Така или иначе, чух някои неща около сделката със „Сайбърком“, които ме безпокоят, Филип.

Голдман въздъхна и се наклони напред.

— Какви неща?

— Например, че сделката може да се реализира по-бързо, отколкото си мислим. Че не знаем каква ще бъде окончателната оферта на „Трайтън“. Искам да съм сигурен, че когато връча нашата оферта, тя ще бъде приета. Няма да ми позволят да я коригирам. „Сайбърком“ предпочита да го купят американци, това е истината.

Голдман наклони глава и се замисли.

— Не съм толкова сигурен. За Интернет географските граници не важат, така че нищо не пречи фирмата да се управлява и от другата страна на Атлантика.

Порчър отпи глътка вино.

— Не е така — възрази той. — При равни други условия ще спечели „Трайтън“. Затова трябва да се погрижим условията да не са равни. — В погледа му се появи стоманен блясък.

Голдман избърса устните си старателно и попита:

— Кажи ми откъде имаш тази информация.

— Носи се във въздуха. — Порчър махна неопределено с ръка.

— Въздухът не ме интересува. Интересуват ме фактите. Безспорен факт е, че знаем какви са последните позиции на „Трайтън“ в преговорите. До най-малката подробност.

— Да, но Брофи вече е извън играта. Не мога да разчитам на остаряла информация.

— Няма да се наложи. Както казах, в момента ми остава много малко, за да реша проблема. Когато приключа, няма да е трудно да надцакаш „Трайтън“ и да си осигуриш водеща позиция на информационния пазар за необозримо бъдеще.