Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Порчър погледна адвоката изпитателно.

— Знаеш ли, Филип, често се питам каква е мотивацията ти да се занимаваш с това. Ако се провали сделката със „Сайбърком“, както аз се надявам, а ти обещаваш, „Трайтън“ със сигурност ще се откаже от услугите на „Тайлър, Стоун“. Ще потърсят други адвокати.

— Само мога да се надявам — отвърна Голдман.

— Боя се, че не те разбирам.

Голдман заговори поучително:

— „Трайтън Глоубъл“ е най-големият клиент на „Тайлър, Стоун“. Клиент на Хенри Уортън. Това е и основната причина Хенри да е управляващ съдружник. Можеш ли да познаеш кой ще заеме мястото на Уортън и ще застане най-високо във фирмата, ако „Трайтън“ се откаже от услугите й?

Порчър насочи пръст към него.

— Надявам се в такъв случай делата на „Ар Ти Джи“ да получат приоритет във фирмата.

— Мисля, че мога да обещая това.

Порчър остави чашата си и запали цигара.

— А сега ми кажи как точно смяташ да решиш проблема.

— Наистина ли те интересува как ще го направя или само резултатите?

— Хайде, поглези ме с гениалността си. Знам, че ти доставя удоволствие. Само те моля да обясниш като за простосмъртен. Завърших университета твърде отдавна.

Голдман повдигна вежди.

— Изглежда, ме познаваш доста добре.

— Ти си един от малкото адвокати, които мислят като бизнесмени. Важното е да победиш. Законът да върви по дяволите.

Голдман взе предложената му от Порчър цигара и я запали.

— Едно неотдавнашно събитие ни дава златната възможност да се сдобием с автентична информация за условията на „Трайтън“ по сделката почти в реално време. Ще знаем каква е най-добрата, окончателната оферта на „Трайтън“ още преди да са я получили в „Сайбърком“. Ние се намесваме няколко часа преди „Трайтън“ и чакаме тяхната оферта. „Сайбърком“ я отхвърля и ти ставаш горд собственик на още едно бижу.

Порчър се втренчи в събеседника си.

— Можеш ли да направиш това?

— Да, мога.

— Лий, искам да те предупредя, че понякога е доста дръпнат, но това е от характера му. — Франк Харди се обърна към Сойър и двамата продължиха по дългия коридор, след като слязоха от частния асансьор на последния етаж на сградата на „Трайтън Глоубъл“.

— Ще пипам с ръкавици, Франк, обещавам. Обикновено не налитам на жертвите с бокс.

Сойър се замисли за резултатите от разпитите на летището. Хората му бяха открили двама души от персонала, които разпознаха Джейсън Арчър по снимката — служителката, която бе приела багажа му сутринта на седемнайсети, и един чистач, който бе видял Арчър да чете вестник в чакалнята. Направил му впечатление, защото нито за миг не изпуснал от ръцете си коженото куфарче, дори когато пиел кафе или четял вестника. Арчър влязъл в тоалетната, но чистачът не го видял, когато излязъл, защото трябвало да отиде на друго място. Стюардесата, която бе събрала бордните карти на пътниците, не можеше да бъде разпитана, защото бе загинала заедно с тях. Неколцина си спомняха Артър Либерман, защото го бяха виждали многократно в продължение на много години.

Движеха се бързо по коридор, застлан с дебел мокет. Влизането в централата на технологичния гигант се бе оказало много трудно. В началото човекът от охраната бе поискал да се обади във ФБР, за да провери серийния номер на служебната карта на Сойър, и сигурно щеше да го направи, ако Харди не се бе намесил. Самият Сойър дотогава не беше виждал подобно нещо.

— Ей, Франк, какво държат тук? Златни кюлчета или уран 235?

— Да кажем, че просто страдат от параноя.

— Впечатлен съм. Обикновено всички се стряскат, когато видят агент от ФБР. Обзалагам се, че се надуват и пред данъчните.

— Разбира се. Данъчен гуру им е един от бившите шефове на Федералната данъчна служба.

— Добре си пазят задника, няма що.

Сойър се замисли за професията си и го обзеха съмнения. В днешно време информацията беше всичко. Достъпът до нея се контролираше, общо взето, чрез компютри. Частният сектор толкова бе изпреварил държавната администрация, че тя просто нямаше шанс да го настигне. Дори и Бюрото, което бе оборудвано с най-модерна техника, беше твърде назад в сравнение с компании като „Трайтън Глоубъл“. Мисълта не беше приятна. Трябваше да си малоумен, за да не си даваш сметка, че компютърните престъпления съвсем скоро ще изпреварят всички други прояви на човешкото зло, поне в доларово изражение. Но доларите означаваха много — работни места, домове, щастливи семейства. Или липсата на всичко това. Сойър изведнъж спря.