Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Тя поклати глава.

— Значи това е всичко? Само толкова? И си сигурна, че няма нищо общо с „Трайтън“?

— Джейсън не говореше с мен за работата си.

— Защо? — Сойър копнееше за чаша кафе. Тялото му започваше да го предава след бодърстването при Харди.

— Моята фирма защитава интересите на няколко други компании, за които може да се каже, че са конкуренти на „Трайтън“. Все пак всички те, включително и „Трайтън“, са се отказали от претенции към нас, защото винаги когато е необходимо, издигаме „китайски стени“…

— Моля? — обади се Рей Джаксън. — „Китайски стени“ ли?

Сидни го погледна.

— Това означава прекратяване на всякакви контакти между адвокати от фирмата, които защитават интересите на конкуриращи се компании, дори безобидните разговори в коридора. Забранява се всякакъв достъп до информацията. Съответните данни могат да се използват само със специална парола, известна единствено на този, който ръководи работата по дадена сделка. Освен това поддържаме прецизна информация за условията по време на преговорите, защото сделките се променят бързо, а ние не искаме клиентите ни да изпадат в неочаквани ситуации. Човешката памет е слаба. Компютърната е доста по-добра. Теорията е, че една юридическа фирма може да се раздели на изолирани помежду си части, ако се наложи, за да се избегнат проблеми от този род. Затова използваме фразата „китайска стена“.

Сойър се приведе напред.

— А кои други фирми от тези, чиито интереси защитавате, са конкуренти на „Трайтън“?

Сидни се замисли за момент. Веднага й дойде наум едно име, но не знаеше дали трябва да го съобщи. Ако го направеше, разговорът би могъл да приключи.

— Групировката „Ар Ти Джи“.

Сойър и Джаксън се спогледаха.

— Кой от вашата фирма се занимава с „Ар Ти Джи“? — попита Сойър.

— Филип Голдман — отвърна Сидни.

Сойър беше сигурен, че долови особен блясък в очите й.

Студът бе започнал да прониква през скъпите ръкавици на Пол Брофи, който все още беше пред къщата.

— Не, нямам представа какво става — каза той по телефона. По линията долетя водопад от укори заради декларираното неведение и Брофи се видя принуден да отдалечи слушалката от ухото си. — Чакай малко, Филип. Това е ФБР. Въоръжени са, нали? Самият ти не очакваше подобно нещо, как бих могъл да го предвидя аз?

Възхищението от интелектуалното му превъзходство явно успокои Филип Голдман, защото Брофи отново залепи телефона за ухото си.

— Да, сигурен съм, че беше той. Познах гласа му, а освен това тя няколко пъти се обърна към него по име. Записах всичко. Брилянтен ход, не мислиш ли? Какво? Да, разбира се, че смятам да стоя тук колкото може повече. Добре, ще ти се обадя пак след няколко часа.

Брофи остави телефона, разтри премръзналите си пръсти и влезе в къщата.

Сойър наблюдаваше Сидни Арчър внимателно. Тя нервно стискаше ръце. Чудеше се дали да пусне бомбата — да й каже, че Джейсън Арчър със сигурност не е погребан в кратера във Вирджиния. След дълга вътрешна борба разумът победи чувствата. Той стана и подаде ръка.

— Благодаря за разговора, Сидни. Ако си спомниш нещо, което според теб би могло да ни помогне, обади се на някой от тези телефони по всяко време. — Подаде й картичката си. — Домашният ми номер е на гърба. Ще ми дадеш ли някакви свои координати, където мога да те открия?

Сидни затършува в чантата си и намери своя визитка.

— Още веднъж, съжалявам за мъжа ти — каза Сойър. Беше истина. Ако Харди беше прав, това, което тази жена преживяваше в момента, щеше да е като разходка в парка в сравнение с изпитанията, които я очакваха в бъдеще. Рей Джаксън излезе. Сойър понечи да го последва, но Сидни го улови за ръкава и го спря.

— Мистър Сойър?

— Наричай ме Лий.

— Лий… не съм толкова глупава, че да не си давам сметка колко съмнително изглежда всичко това.

— Нито за миг не съм си помислил, че си глупава, Сидни. — Гледаше я с респект, макар и думите му да не прозвучаха съвсем убедително.

— Има ли някаква причина да подозирате, че мъжът ми е бил замесен в нещо… — тя замълча и преглътна, за да произнесе немислимото — … в нещо незаконно?

Сойър се вгледа в нея и чувството, че я е виждал някъде, постепенно прерасна в убеденост.

— Сидни, засега ще кажа само, че действията на мъжа ти, преди да се качи на самолета, ни създават някои проблеми.

Сидни си спомни излизанията на Джейсън през нощта, работата му до късно.

— Случило ли се е нещо нередно в „Трайтън“?

Сойър забеляза безпокойството й. Въпреки че нямаше навик да говори напразно, нещо го подтикваше да й каже всичко, което знае. Устоя на изкушението.