Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Сойър се замисли, прокашля се и заговори много тихо:

— Имам един приятел, който е изтъкан от противоречия, така да се каже. Обичаше жена си и децата си толкова много, че наистина беше готов на всичко за тях. Наистина на всичко.

— Лий…

Той вдигна ръка.

— Сидни, моля те, нека довърша. Повярвай ми, не беше лесно да стигна дотук. — Тя се облегна назад и той продължи: — Обичаше ги толкова много, че непрекъснато полагаше усилия светът да стане по-безопасен, за да могат да живеят спокойно. Това му отнемаше толкова много време, че в крайна сметка причиняваше болка на тези, които обичаше толкова много. Но той не го разбра, докато не стана твърде късно. — Сойър отпи глътка сок, защото в гърлото му се бе образувала голяма буца. — Така че, както виждаш, понякога хората правят големи глупости в името на най-благородни цели. — Погледът му се премрежи. — Джейсън те е обичал, Сидни. В края на краищата това е единственото, което има значение.

Двамата мълчаливо наблюдаваха огъня.

Най-накрая Сойър я погледна.

— Какво ще правиш сега?

Сидни сви рамене.

— „Тайлър, Стоун“ загубиха най-големите си клиенти, „Трайтън“ и „Ар Ти Джи“. Хенри Уортън беше мил обаче. Предложи ми да се върна, само че аз не знам дали съм готова. Вероятно няма да имам избор. Застраховката на Джейсън не беше голяма. Спестяванията ни почти се стопиха. С новото бебе… — Тя поклати тъжно глава.

Сойър изчака малко, после бръкна в джоба на сакото си и бавно извади един плик.

— Може би ще ти помогне.

Сидни избърса очите си.

— Какво е то?

— Отвори го.

Сидни извади отвътре продълговат лист.

— Какво е това?

— Чек на твое име, за два милиона долара. Не мисля, че може да е без покритие, защото е издаден от Министерството на финансите.

— Лий… не разбирам.

— Беше определена награда от два милиона за човека, който осигури информация за тези, които са причинили самолетната катастрофа.

— Но аз не съм направила нищо, за да ги заслужа!

— Всъщност ще ти кажа нещо, което, сигурен съм, няма да мога да кажа на никой друг, ако му връчвам чек за толкова много пари.

— Какво?

— Че това просто не е достатъчно. Всичките пари на света не са достатъчни.

— Лий, не мога да го приема.

— Вече си го приела. Самият чек е по-скоро част от церемонията. Парите вече са преведени по специална сметка на твое име. Чарлс Тийдман, директорът на банката на Федералния резерв в Сан Франциско, е ангажирал няколко висши финансови съветници, за да инвестират парите ти възможно най-добре. Безплатно. Тийдман беше най-добрият приятел на Либерман. Помоли ме да ти предам най-искрените му съболезнования и благодарности.

Първоначално не се бяха съгласили да дадат наградата на Сидни Арчър. Лий Сойър бе прекарал цял ден с различни представители на Конгреса и Белия дом, за да ги убеди, че трябва да го направят. Всички бяха категорични, че подробностите за най-големия финансов скандал в Америка не бива да стават публично достояние. Неприкритият намек на Сойър, че заедно със Сидни Арчър ще предложат дискетата на този, който даде най-много пари, ги накара да променят решението си.

— Парите са освободени от данъци — добави той. — Мисля, че животът ти е уреден до голяма степен.

Сидни избърса очите си и мушна чека обратно в плика. Известно време и двамата мълчаха. Огънят пращеше зад решетката. Най-накрая Сойър погледна часовника си и остави чашата на масата.

— Става късно. Сигурен съм, че имаш работа у дома. Аз пък трябва да свърша нещо в службата.

— Никога ли не почиваш?

— Не, ако успея да го избегна. Освен това, какво друго мога да правя?

Сидни също стана и преди Сойър да се сбогува с нея, го прегърна и се притисна до него.

— Благодаря ти.

Едва чу думите й, но и нямаше нужда. Чувствата на Сидни Арчър изпълваха пространството около нея като топлината от камината. Сойър я прегърна и двамата останаха така. Огънят в камината пращеше, песните на децата се чуваха по-ясно.

Когато най-накрая се отделиха един от друг, Сойър улови ръката й и каза:

— Сидни, винаги когато имаш нужда, аз ще съм насреща.

— Знам — отвърна тя едва чуто.

Когато тръгна към вратата, тя го извика.

— Лий… този твой приятел… кажи му, че никога не е късно.

Лий Сойър подкара по улицата и видя пълната луна, кацнала на ясното черно небе. Затананика си коледна песничка. Нямаше да ходи в службата. Щеше да отиде при Рей Джаксън, за да му подосажда, може би да поиграе с хлапетата му и да изпие с него и жена му по чашка. На сутринта щеше да купи подаръци. Да похарчи малко пари, за да изненада децата си. Дявол да го вземе, беше Коледа. Откопча служебната значка от колана си и извади пистолета от кобура. Остави ги на седалката до себе си. Позволи си да се усмихне, макар и уморено. Следващото разследване чисто и просто щеше да почака.