Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— По дяволите!

Сойър се наклони на една страна, за да облекчи дишането си. Ръката му отново започна да кърви.

Почувства на рамото си нечия длан и застина. При тези обстоятелства нямаше да се изненада, ако Сидни Арчър бе избягала от това място. Всъщност почти бе очаквал да го направи. Тя обаче го хвана през кръста и му помогна да се върне по пътеката.

Истинското погребение на Джейсън Арчър се състоя през един ясен декемврийски ден, на тихо възвишение, недалеч от дома му. По време на службата Сойър стоеше отзад, зад множеството приятели и роднини, струпали се около скърбящата вдовица. Когато всички си отидоха, той остана известно време, загледан в новия надгробен камък, и се отпусна върху един от сгъваемите столове, използвани за краткия ритуал. Сойър бе мислил за Джейсън Арчър близо месец, но не бе успял да се запознае с него. Беше приключил успешно един от най-тежките случаи в живота си, но имаше чувството, че се е провалил. Стана, нахлупи шапка и бавно тръгна към колата си. Изведнъж спря. Дългата черна лимузина се беше върнала. Сойър се вторачи в лицето, което се показваше през задния прозорец. Сидни не отделяше поглед от купчината прясна пръст. После стъклото на лимузината се вдигна и тя потегли.

Вечерта преди Коледа Лий Сойър мина бавно с колата си по Морган Лейн. Къщите по улицата бяха празнично украсени със светлинни гирлянди, венци, Дядо Коледа и неговите верни елени. Група деца пееха коледни песни. Кварталът беше в празнично настроение освен една от къщите — там светеше само една лампа, в една стая.

Сойър сви в алеята на Арчър и слезе от колата. Беше в нов костюм, косата му бе старателно пригладена. Извади красива кутийка и тръгна към вратата. Походката му беше някак вдървена — ребрата все още го наболяваха.

Отвори Сидни Арчър. Беше с тъмни панталони и бяла блуза, косата й падаше свободно на раменете. Бе възвърнала част от килограмите си, но лицето й все още изглеждаше изпито. Синините и раните обаче бяха изчезнали.

Седнаха пред камината във всекидневната. Сойър се съгласи да изпие чаша ябълков сок и се огледа, докато тя отиде да го донесе. На страничната масичка имаше кутия компютърни дискети, увита с червена панделка. Беше оставил своя подарък на масичката отпред, защото нямаше коледно дръвче.

— Ще отидеш някъде за Коледа, надявам се? — каза Сойър, когато Сидни седна срещу него. Двамата отпиха по глътка затоплен ябълков сок.

— При родителите ми. Подготвили са се. Има голяма елха, гирлянди… Баща ми ще е Дядо Коледа. Братята ми също ще дойдат заедно със семействата си. Добре ще е за Ейми.

Сойър погледна кутията с дискети.

— Някой си прави майтап ли?

Сидни проследи погледа му и се усмихна.

— Джеф Фишер. Благодари ми, защото заради мен преживял най-вълнуващата нощ в живота си. Освен това ми предложи безплатни компютърни консултации за вечни времена.

Сойър забеляза малката кърпа, която бе оставила пред себе си. Избута към нея подаръка.

— Сложи го под елхата за Ейми. От мен и Рей. Кукла, която прави всевъзможни неща, говори, пишка и така нататък. Жена му я избра.

Млъкна смутен.

Сидни се усмихна.

— Много ти благодаря, Лий. Ще й хареса. Бих й я дала още сега, но вече спи.

— И без това подаръците трябва да се отварят на Коледа.

— Как е Рей?

— Нищо му няма. Вече остави патериците и…

Сидни пребледня, грабна кърпата, притисна устата си с нея и хукна навън от стаята. Сойър стана, но не я последва. Отново седна. Тя се върна след малко.

— Извинявай, нещо ми става.

— От колко време знаеш, че си бременна? — попита я той. Сидни го изгледа с удивление. — Имам четири деца, Сидни. Повярвай ми, знам за какво става дума.

— От близо две седмици — отговори Сидни сковано. — Сутринта, преди Джейсън да замине… — Сидни млъкна и закри лицето си с ръце. — Боже мой, още не мога да повярвам! Как е могъл да направи това? Защо не ми каза? Не трябваше да умре! Не трябваше!

— Сидни, опитал се е да постъпи правилно. Можеше да се престори, че не е видял нищо, както са направили повечето хора. Вместо това обаче е решил да реагира. Той е герой, Сидни. Поел е много рискове, но знам, че го е направил заради теб и Ейми. Нямах късмет да се срещна с него, но съм сигурен, че ви е обичал.

Сойър не смяташе да каже на Сидни, че надеждата да получи награда от властите бе повлияла сериозно на решението на Джейсън Арчър да събере доказателствата срещу „Трайтън“.

Тя го гледаше просълзена.

— Ако ни е обичал, защо е решил да се заеме с нещо толкова опасно, толкова… Безсмислено е! За бога, изгубих го два пъти. Знаеш ли как се чувствам?